В онази тиха нощ аз бях до теб. А ти дали ме искаше? А колко нощи била съм до теб. И колко пъти съм събирала разбитата ти душа от къде ли не -от последната ти чаша, от последния ти поглед?... И колко пъти аз казвах, че е за последно? И колко пъти бягах от теб?...

    И как сега да кажа – обърках се тогава, не исках?.. Не мога! Защото исках повече от всичко на света да съм до теб, да ти помагам и може би някой ден щеше да забележиш, че моята любов, такава като на сестра, не е само като за брат.

    Но не би. Оставах с мислите и мъките си всеки път, когато си тръгваше с друга. И какво от това, че те са временни, като тях топлиш с временната си любов всяка нощ?

    И се чудя кога ще дойде нощта, в която ще си заминеш с онази истинската? И аз ... Ти няма да имаш нужда от сестра... И как да спра това, което чувствам .. или да ти кажа? Но как се казва просто ей така: Обичам те. Простичко, но силно. И нежно. А дали ще знаеш какво ти казвам?... Едва ли. За теб ще съм сестрата. А друга ще обичаш и искаш. От мене искаш помощ, а те те нараняват. За тях те боли, а аз те лекувам. И докога така? Аз не знам. А ти знаеш ли? Кога ще престанеш да имаш нужда от мен?

И всеки мой сън – за теб е. И всяка моя мечта си ти, и всяка моя сълза, и всяка безсънна нощ. Всичко е за теб. А ти дори не знаеш. И  ми писна да си измислям любови. Просто, за да не кажа, че си ти.

И не спира да боли. И не спират сълзите. И не спира мъката. Всяка нощ когато си с поредната нея. Знам, на сутринта тя си отива. Аз оставам. Но вече не искам да слушам за тях. Искам твоите устни да говорят за мен. Ако не сега... Тогава ще се видим в някой друг живот....