Преди време, едно малко детенце бе написало стихче за любовта, което звучеше така: „Любовта – какво е това?/ Капка във морето?/ Облаче в небето?/ От пустиня пясък?/ В огледало блясък?/ Не. Любовта е силен звук във тишината,/ Любовта е светъл лъч във тъмнината,/ Любовта е слънцето красиво,/ Любовта е всичко най-щастливо!” Това написах аз, когато бях на около 12-13 години – първите ми тийнейджърски трепети и „влюбвания”. Какво разбирах аз, тогава, от любов?! Сега се надсмивам над детското си мислене, но като се сещам за това стихче, колкото и простичко да е то, осъзнавам, че едно 13 годишно дете разбира по-добре любовта от зрелия човек.
Децата, докато продължават да бъдат деца, преди да пораснат дотолкова, че да бъдат обременени от реалността и ежедневието на съзряващия младеж, (по-късно „възрастен”), са чисти и невинни създания. И те, в своята чистота, умеят, вероятно несъзнателно, да бъдат по-точни в описанията си на „житейските въпроси и проблеми”, отколкото всички останали хора: млад ...