Любовта
Чувствам се толкова спокойна и щастлива, някак тихо щастлива. Сещам се как искам да съм влюбена и да споделя този миг с любимия човек. Но съм сама. Не съжалявам, не плача, но силно копнея за деня, в който ще споделя любовта си с човека, който ще е просто до мен. Ще ме гледа в очите и погледът му ще ми говори. Искам да се влюбя, но нека да обикна първо себе си. Защото тогава никога няма да бъда сама!
Тогава всичко ще бъде като да слушаш любима песен и да ù се отдадеш напълно, като да чуеш шепота на вътрешния си глас. Той няма да те подведе, ще те отведе натам, където си позволиш да бъдеш. И ти ще разбереш колко важен си всъщност, колко много значиш за света. Ще откриеш истинската си себестойност. И ще бъдеш благодарен. Благодарен че си, че те има. Не се съмнявай, вярвай в себе си. И ще бъдеш щастлив, усетил чудото любов. Не искам да съм сама, как не искам да съм сама! Не съм и няма да бъда! Понякога се ядосваш, дори сърцето ти е изпълнено с гняв. И трябва да мине време, но време ...