Любов?! Какво е това чувство , което ни кара да летим в облаците и да се чувстваме така странно? Хората всекидневно се опитват да си отговорят на този въпрос и да дадат най-правилно обяснение за появата на това чувство. Описват го като най-блаженото нещо, което може да се случи на двама души, като необходимо щастие след появата на което едва ли не мисията ни в живота е наполовина свършена. Копнеят за него и си се представят до любимия човек до края на дните си. Тази представа за мен, обаче е твърде налудничава и почти невъзможна. Пълно щастие и хармония - това за мен е само мит, в който хората още вярват. Затова искам да ви разкажа какво е любовта през моите очи...

... Тя е това, което всеки търси и се надява да открие някой ден в погледа да срещуположния пол. Още от съвсем малки момичетата се влюбват в някой батко и вярвайки и слушайки за безусловната любов, попадат в капана на търсещо сексуално удоволствие момче. Момичето мислейки, че и той я обича се озовава на рамото на най-добрата си приятелка, плачейки безутешно, защото красивият батко я е зарязал под жалък претекст.

Оттам нататък момичето загубва доверие във всички останали момчета и там някъде по пътя на живота, изпуска момчето което наистина си заслужава.

  Какво е любовта в същност? Не е ли красива приказка , толкова преувеличена и съвършена, че дори и най-сладката и хубава двойка която познаваме да не може да я отъждестви точно ? Не описват ли хората любовта , като неземно щастие без нищо грозно да има в нея? А всъщност, наистина така ли е? Защо тогава брака след някоя година се превръща в ад за повечето хора и осъзнават, че любовта далеч не е това, което е била някога? Тази вечна любов вече почти я няма. Следват изневерите, скандалите, лъжите. А къде остана красивото в любовта? А колко пъти ни се е случвало да млъкнем , когато сме с любимия не защото ни е по-приятно да се сгушим в него и да се насладим на момента, а защото просто нямаме какво да си кажем? Ако любовта е сливане на две души в една, нещото, което ни кара да се чувстваме завършени, защо тогава често попадаме в такава ситуация и от нямане какво да си кажем започват скандали за щяло и нещяло с цел да си разнообразим отношенията, а когато се стигне до шамарчета от силния пол, породени от изблици на гняв,какво трябва да направим тогава? - Да простим и да останем до „любимия” с надежда нещата да се оправят и случаят да не се повтаря или да се примирим че той си е такъв, но ние го обичаме прекалено много за да го напуснем? В това се превръща често любовта след някоя друга година съвместен живот. Жалко е и ако това е любовта, тя за мен е жалка!

  А какво се случва, когато един мъж не може да е само с една жена, макар че казва, че я обича? Нормално ли е това? Що за любов е, щом той търси разнообразие при други жени и с какви очи се връща у дома при жена си и децата си и смята, че в това няма нищо лошо, щом все пак се връща при нея и винаги ще е така? Но аз смятам, че това, че се връща, не е доказателство за любовта и верността му и не е победа за жена му, а загуба, защото неговата любовница в този миг може би й се надсмива.

Нещо, което още повече ме учудва е това че много обвързани момичета и момчета имат и така наречените най-добри приятели от срещуположния пол. Аз вярвам в чистото и невинно приятелство, но не е там проблема. Замислям се върху това, защо се получава така, че вместо да споделим на половинките си нещата които ни вълнуват и притесняват, ние доста често им го спестяваме и се доверяваме повече на своите най-добри приятели. Намирам това за странно и необяснимо. Защо, ако толкова много обичаме и държим на нашата половинка, не можем да говорим така открито и свободно, без задръжки, както пред приятелите си? Та нали това е уж нашата „сродна душа”. Защо се притесняваме от отхвърляне и неразбиране? Що за любов е  това?! Ако нашите половинки не могат да ни дадат това спокойствие, което ние изпитваме пред приятелите си от срещуположния пол, с какво тогава ги превъзхождаме? Може би имаме онзи чар,  който те нямат, но това удовлетворява ли ни? Може би да, но аз не смятам, че това е онази любов, която възхваляват всички! За мен тя е страх и ужас да не преживея някой ден всичко това, което написах, отколкото бленувана мечта.

 Иска ми се някой ден животът да ме опровергае, за да напиша за любов с happy end, но и това няма да е любов, защото според мнозина тя никога не свършва...