Аз-а - това, което е всеки от нас. Със свойте мечти, страхове и надежди! Но и с нещо тайно, лично, скрито най-дълбоко в сърцето. Всяко наше действие е водено от мисълта да сме щастливи. А самото щастие, То, за всеки е различно и толкова индивидуално, колкото и хилядите частици, съставящи земята. Обаче има едно чувство, присъщо на всяко човешко същество - любовта. И когато вземем всички тези емоции и чувства, те ни вкарват във вихъра на живота.

   Човек през всяка част от своя живот преминава през лабиринт от много изживявания, които му носят нови и нови усещания. Със всяко едно от тях Аз-а се опитва да се справи и постъпи по най-правилния начин. Но за всеки правилно не означава едно и също. Често има мигове, в които сърцето и разумът ни казват различни неща. Но кое ли е правилното? Ако слушаме винаги разума и все се пазим и премисляме многократно, може би има голяма вероятност да пропуснем малките радости - уханието на едно цвете, пленителния залез на слънцето, една усмивка, може би дори и истинската любов.

Ако слушаме сърцето, също има шанс да грешим, защото от любов човек е склонен да прави много необмислени и спонтанни неща. От любов боли неописуемо много - най-вече, ако е несподелена. Но се пак „без риск няма успех”: аз изпитах това лично и предпочитам гласа на сърцето!

Всеки от нас тайно в себе си иска да е популярен и център в своята компания, на работното място, пред любимите хора. Но има три основни неща, които са истински ценни в живота - приятелството, любовта, свободата. Три понятия, вълнували хората от древна античност. Всяко от тях носи в себе си силен заряд от емоции и чувства. Да започнем с всяко едно от тях, въпреки че не биха могли да бъдат разглеждани и напълно самостоятелно, защото съществува тясна връзка между тях.

  Приятелството какво е? - на първо място лоялност. Да държиш на другия, да си честен с него. Да зачиташ и уважаваш мнението му. Но да си приятел, означава и да си готов на безкористна помощ. Готовност да се притечеш, да се пожертваш, без да очакваш услуга или отплата в замяна. Да си готов да забравиш за твоята изгода, защото човекът, който очаква приятелството ти, очаква и безкористност, а не интриги. Но много често приятелството преминава в любов. Или не? Всеки знае за всеизвестните сигнали към прелюдия от приятелство към любов. Какво става обаче, когато тези сигнали са повече объркващи, отколкото подсказващи?! Например думите ‘’липсваш ми’’. Те може да значат - мило се държа, защото ще имам нужда от услуга или ще ми е нужно да си до мен тези дни, защото искам да не ми е скучно. Къде отиде истинското значение на тези думи!?... ”Липсваш ми, имам нужда от теб, сърцето ми те търси и очаква да дойдеш”. Приятелство и любов - ръка за ръка. За да има разбирателство в една връзка, трябва да съществува принципът "Ти и Аз сме равни". За да изградиш здрава любовна връзка, трябва да умееш и да си приятел. Защо? - защото твоята половинка трябва да е твоя упора, съветник, да можеш да споделяш всичко, както и самият ти да даваш същото в замяна.

Разбира се има и случай от любов да премине към приятелство. Тук можем да кажем, че за всеки човек това е напълно индивидуално. Понякога е почти невъзможно да останеш приятел с любимия не само заради нанесените рани, но и защото единият все още продължава да обича. В този момент става наистина един пълен хаос в душата на човек. „Дали да остане приятел с бившата си половинка, или да напусне живота му”. Ако любовта ни е била и е истинска може би бихме могли да сме приятели без опити За отмъщение и злобни намеци. Но е твърде възможно болката да е голяма и несъзнателно да нараняваме и себе си, и бившия ни. В такъв случай е по-добре пътищата на живота ни да се разделят. И ето я и свободата.

Да можеш да забравиш, да простиш, да продължиш напред. Почти всеки знае за задушаващата любов, било от страна на мъжа или жената. Появява се най-лошият съветник в любовта - неконтролируемата ревност. Тя руши доверието във връзката, отнема свободата и срива човека емоционално, а понякога и физически. Възникват въпросите: „Къде беше?”; „С кого?”; „Защо не си си вкъщи?”; „Защо закъсня?”  

Всичко това се превръща не в мечтаната любов с любимия човек, а в ужасен затвор с най-лошия палач. Какво бихме могли да сторим? Само едно - да осъзнаем, че животът е един и той е наш, а свободата и това сами да решаваме - как, къде, с кого - ни принадлежат. Не на нашия палач, а на самите нас, на самия Мен!

Свободата може да е копняно желание и в приятелствата. Има хора, които обичат да присвояват. Те имат приятелството ти за даденост, а теб - за вещ, която си е тяхна. Възползват се от добрината ти максимално, искат винаги да си около тях и постепено затварят всякакви възможности за нови взаимоотношения и приятелства.

Такива откъсвания от обкръжението се наблюдават и в любовта.      

     Човекът - най-сложното създание на тази земя, от хилядолетия гради своите ценности, които въртят света и са причина за хиляди събития както в миналото, настоящето, така и бъдещето. Те са тези, които го отличават от останалите живи същества и го изграждат като личност. Любовта, приятелството и свободата са може би най-ценни притежания на човека, с които да се гордее и съумее да запази живи вечно!