Случвало ли ти се е да имаш мечта, да бленуваш единствено за нея, а после… после да я изоставиш и тя никога да не се сбъдне? Вярвам, че всеки от нас е изпитал този тежък удар върху себе си, в сблъсъка с който загиването на красивото е трагично.
Мечтаем ли - ние живеем, спрем ли да го правим - ние просто съществуваме, ще се превърнем в хора без сянка и отражение, защото след нас няма да оставим нищо значимо, просто ще се храним, спим, пием и изобщо ще задоволяваме единствено физическите си нужди, а духовните… те ще са се загубили безвъзвратно някъде по пътя - някъде там, където сме се отказали от мечтите. Мисли, вярвай, мечтай, рискувай - ето към какво трябва да се стремим по нашия житейски път.
Случвало ли ти се е някога, когато се събудиш, вдишаш свежия утринен дъх на цветята, усетиш нежното докосване на първите слънчеви лъчи върху кожата си и цялото ти същество потръпне, затвориш очи и мечтаеш този миг да трае по-дълго… а после виждаш загрубяла кожа на ръцете си и се сещаш, че трябва ...