Тези редове няма да бъдат запълнени с красив, поетичен текст, описващ лицето, което ми е дало най-ценното, а и на моменти най-болезненото нещо - живот. Затова пък върху тях ще се изпише кратка история на моя живот и лицето, даващо ми надежда да продължа.
Както в много семейства, моето не е цяло и както много деца и аз не съм опознал понятието баща, но пък опознах понятието "да бъдеш обичан" от една обичаща и борбена майка, каквато е и моята. За добро или лошо, свикнах да гледам на майка ми като непоклатим идол, който винаги намира решение и никога не свежда глава. Преминавайки през безбройни проблеми, не усетих как моят идол беше изгубил своята усмивка, беше загубил своята борбеност и се беше затворил в себе си. Като затишие пред буря всичко беше спокойно и проблемите сякаш се бяха изпарили. В този момент аз пренебрегнах промяната в майка ми и я оставих на времето. За това мое решение съжалявам и до днес.
Уповаваща се на алкохола и тъжните спомени, трудният живот беше затворил майка ми ...