Малка нощна приказка
Само миг безсмислено въртене...
Аз пак съм тук.И приказката ми е също както вчеращната.Но нямам сили да си измисля друга.
Гори нощното безразличие от смут.Тъмнината не успя да скрие и тази картина.Не успя да измие кръвта от снега,не успя да покрие безжизненото тяло...
Лежеше гола в пущинак една разбита мечта,превърната в разочарование.Не само мечта,а като че ли смисалът на един живот.И Животът сега я отминаваше...Заобикаляше кървавите петна и докато се оглеждаше в нея бавно се отдалечаваше.Празен и вече безличен.Вече безсмислен.Виждаше на снега себе си.Или поне онази щастлива и красива част,която вече беше мъртва.Не само детското,а и невинното.Не само миналото,а и част от бъдещето.Къде отиваше?Протягаше кокалести пръсти към мечтата и с насълзени очи се опитваше да спаси поне частица от нея,поне спомена.
Животът продължи...Обърна се мълчалив и безцелен и махна с ръка.Нима провалът му не бе поредния!? И докато крачките му затъваха все по-бързи в преспите,зениците му ...