Действителността невинаги предлага еднакви решения. А когато едно нещастие почука на вратата на човека, го връхлита чувство на самота и безпомощност.Трудно е да приемем истината около нас.От нея усещаме често болка- от разочарованията, от загубения любим човек, от непукизма на околния свят...
И в мен се надига плачът, моят верен другар. Риданията превземат ума и се удрят в жестоката реалност, в осъзнаването на загубата...Празнотата се впива в душата и предизвиква тъгата от случилото се...
Търся те навсякъде, моя мамо, очите ми отразяват нашите надежди за щастие, а се удрят единствено в болката.Пулсира тялото, рисува образа любим и възражда за кратко вярата в любовта. Тя – вечната и святата... – моята майка!...
С милувки ме отгледала, в сърцето ме е носила, пазила ме от хорската злост и предпазвала от бремето на живота.
Поклон, мамо, моя майчице любима! Поклон!...
Прости ми, моля те, когато съм те наранявала, изричайки думи тежки. Прости ми за дързостта и за онези постъпки, които са ти ...