Подготовката е по-важна от реализацията.
Това се нарича – “първа диспозиция на психагога”.
Неподготвеността носи своя корен в неразбирането на “първата диспозиция”.
----
Няма човек (макар и психагог), способен да се подготви (да изпълни първата диспозиция).
Това се нарича “корекция” или – “втора диспозиция на психагога”.
Подготвеността носи своя корен в разбирането на “втората диспозиция”.
----
Реализацията се осъществява от осъзнаването на принципната неподготвеност, а не от общата подготвеност.
Това се нарича “специална подготовка” – или “трета диспозиция на психагога”.
Да бъда подготвен за своята неподготвеност, е да се подготвя същински; това изчерпва въпроса за “третата диспозиция”.
----
Реализацията завършва единствено, ако се осмисля като подготовка спрямо следваща реализация.
Това се нарича “последователност” – или “четвърта диспозиция на психагога”.
Само онзи, който не се реализира (докрай), завършва своите реализации; всичко това носи името “маневра на разположенията и действието”.
© Едуард Кехецикян Всички права запазени
Иначе, човек винаги пита "как точно да го направя". Което означава, че търси простата оперативност (отделните действия по правенето). И не разбира, че отговорът на "как" не е в оперативното знание, а в осъзнаването на стратегическата стойност (далечния смисъл на заниманието) и в разбирането на тактическата стойност (смелостта да подходиш по друг, необичаен начин).
Отговорът на "как" не е "така и така". А в "понеже и защото" и в "в не така, както досега".