Още от самото начало на своя живот, всеки един човек слага маска, целта на която не е да прикрие самата външност, а да предпази от показ душевното състояние на човека. Неговите мисли и пороци остават прикрити зад нея до мига на свалянето ù. Но никой всъщност не я слага завинаги, или поне така смята за момента. Всеки прикрива "себе си" по различен начин, било то зад тон грим, скъпи и маркови дрешки, просташко държание, ледена усмивка...
Причината за "слагането на маската" почти винаги се явява страхът, но страхът от какво? - "дали ще ме приемат като съм различна", "дали не трябва да съм като тях", "дали ако си купя скъпи парцалки, ще ме забележи някой"... да продължавам ли, причини безброй. Но защо всеки иска да бъде като някой, защо не бъде себе си, защо трябва да губи своята идентичност като се слее с тълпата от бездушни и тесногърди, защо?
Маската ли? Та тя ни кара да се чувстваме свободни, да бъдем такива, каквито не сме, само за ни забележат, кара ни да загубим морала, мислите, та дори и чувствата, кара ни да бъдем като всички останали, кара ни да се слеем до такава степен с тълпата, че дори да се изгубим...
Хора, не слагайте маската и бъдете себе си, независимо от това с какви очи гледат на вас. Не се губете в тълпата...
© Поли Всички права запазени
Единственото нещо,което не ми допадна е заключението,може би,защото си написала какви "трябва да бъдем" и какво не трябва да правим,защо не бива да слагаме маска,според мен не можеш да кажеш на някой какво трябва да прави,въпреки,че е нужен пример,за да се откажеш от потребността да сложиш маска,но ако сами не направим крачки към промяната,нама кой вместо нас!
Есето е доста пречупено,можеше да го разшириш още малко.6*