МАСКИ

Маската е жизненоважна за нашето съществуване. Тя се използва от всеки, без да са от значение възрастта, външността, характерът, навиците. Всеки носи маска. Всеки го осъзнава, но се опитва с всички сили да докаже обратното – той/тя не носи маска, просто е такъв/такава. “Аз съм истински/истинска, не ми трябва да прикривам нещо!”  Но не. Никой човек не е напълно естествен или напълно истински. Ние се борим за независимост, за щастие, борим се да превъзмогнем комплексите си, борим се, за да изпитаме любовта, за да имаме приятелството. Някои се борят за слава, други за обикновен живот. Някои са по-силни от това, което показват на останалите, а някои - много по-беззащитни. Не е трудно да разбереш какво се крие зад Маската. Необходимо е единствено да умееш да разпознаваш реакциите и начините на изразяване на хората. Покаже ли някой прекалено самочувствие – 99% вероятност да не харесва себе си ни най–малко. Видиш ли у някой самосъжаление и комплекси – 99% вероятност просто да обича да му правят комплименти. Обиждаш някого на външен вид? Не се чувстваш комфортно със собствения си. Държиш се грубо с останалите и непрекъснато изтъкваш недостатъците им? Просто искаш някой да се държи добре с теб въпреки това. Говориш с презрение и привидно безразличие за любовта? Някой те е наранил жестоко. Не смееш да се довериш на никого? Някой те е наранил жестоко. Мислиш, че, каквото и да започнеш да правиш, то задължително ще се провали? Имаш хора в живота си, които непрекъснато те карат да се чувстваш НЕДОСТАТЪЧЕН. Не достатъчно умен, не достатъчно съобразителен, не достатъчно прилежен. И тогава ти слагаш Маската. Има два вида маски – покриващи цялото ти лице и покриващи само част от него. По–опасни са вторите. Първите са често срещани и нормални. Имат ги дори малките деца, които плачат, за да получат това, което искат или се държат прилично със същата цел. Лошото е, че не са само малките деца. Лошото е, че при тях поне е лесно да отгатнеш крайната цел. Някои биха нарекли Маската лицемерие. Макар в това да има частица истина, не съм напълно съгласна. Защото маска носи всеки, а не би било добре лицемерен да е нарицателно за нормален.

Вторият вид маски също не са рядкост. Често се случва да наречем някого “фалшив”. Лично аз под тази дума разбирам човек, който държи истинските си чувства, истинската си същност дълбоко в себе си, и живее за останалия свят. Живее за хората и тяхното мнение за неговата натура, която всъщност е заучена и почти перфектно прикриваща истинската. Тези хора са една метафора за неистина, за изкуственост. Хубавото, а от друга страна и не толкова хубавото в случая е, че това няма да се промени. Хората винаги ще бъдат такива, защото това е инстинктът ни за самосъхранение – мислим си, че - извадим ли на показ всяка малка подробност, всеки детайл - ще бъдем наранени или мразени. И това често е така.