> “Животът е въртележка, на която никой не може да се задържи задълго. В края на краищата тя винаги се връща на същото място, като затваря кръга” – Стивън Кинг.
Спомням си, че когато бях малка, все се чудех какво има от другата страна на луната. Веднъж дори си представих, че мога да имам прашинка от там и я поисках за рождения си ден. Е, не я получих, разбира се. Сега знам, че там е пустиня – толкова много прашинки, толкова много желания...
Няколко години след това намерих на плажа едно много красиво камъче, съвсем обикновено, но за мен си беше специално. Странно, нали – за две-три години прашинката се е превърнала в камъче...
Сега искам апартамент. Чудя се защо си припомних прашинката и камъчето. Може би всъщност нищо не се е променило и аз все още искам онази мъничка част от пустинята. И не е ли така? Не живеем ли точно в пустиня, която вместо от пясък е от блокове и сгради – едни такива правоъгълни и озъбени. Сиви. Мъртви.
Когато получа своето квадратче, наречено апартамент, сигурно ...