23.03.2015 г., 23:28 ч.

Мечта 

  Есета
1153 0 4

Топло е, небето е ясно, и ако имах за задачата да поставя звезда на всяко празно място, то нямаше да има къде, понеже небето бе пренаситено с тях.  Има съвсем леко осветление, но повечето светлина идва от звездите и от луната. Има лек топъл вятър с мирис на цветя, редуващ се със леко по-хладен.

Паркът е празен, понеже е много късно, което го правеше чудесен за разходка, макар и безцелна... Ако пък си уморен, всички пейки бяха свободни, с приоритет бих избрал такава, до която пристига повече светлина, за да мога да имам достатъчно за приказката, която ще прочета... И  мечтая безнадеждно да клонирам личността си, понеже само тогава бих бил сигурен че имам истински слушател както на самата приказка, така и на сърцето ми, което бие учестено...

© Дамян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Не претендирам че е добре написано, а само че е напълно искрено
  • Много хубаво, изпълнението ти е чудесно! Идеята и строежът - интересни!
  • Радвам се че нещо твърде непрофесионално и написано за 2-3 минути, на един дъх се харесва на някой. Не съм очаквал. Благодаря!
  • Харсех наистина!
Предложения
: ??:??