Мечтата – пътешествие на фантазията.
Някой ме докосна неочаквано по рамото и ме попита какво правя. Откъсвайки се с нежелание от своите мисли, му отвърнах, че мечтая. Момчето ми се изсмя и каза, че мечтите са само за малките деца. И отмина. Понечих да го попитам защо мисли така, но знаех, че въпросът ми ще остане без отговор.
Детските мечти са невинни и чисти, тъй както непорочни са и детските души. Детските мечти са изпълнени с много непринудени усмивки, безгрижие и лудешки бяг. Развени къдрици под яркото слънце, смях, подобен на славейова песен… В детското съзнание се зараждат и греят мечти, които биха стоплили и най-коравосърдечната човешка душа.
Мечтата, която би ни накарала да се развълнуваме и дори сълзи да се стичат по лицата ни е… За какво мечтаем? Да, за любовта! За онази сила, която ни топли в непоносимо студените зимни дни. За онази сила, която кара сърцата ни да трептят и да танцуват лудешки танц, очаквайки милувката на любимия. А когато любовната мечта стане реалност… О, тогава състоянието на човешката душа е просто неописуемо с думи. Не може да се изкаже с лист и химикал. Чувството е вътре дълбоко в душата и остава там, близо до сърцето.
Момчето си отиде и аз се замислих за душата му. Какво представлява тя, неспохождана от никога от мечти ? Не зная. Не зная какво е да живееш, без да се отпускаш блажено чрез пътешествието на фантазията. И никога не искам да узная.
Вярвай в мечтите,
те са необятни и красиви,
и вярвай ще намериш любимия,
с когото винаги ще бъдете щастливи.