Какво всъщност е младостта? Дали това е една определена възраст между детството и зрелостта, между света на детските искрени усмивки и звънливия детски смях и светогледа на един човек, сблъскал се с трудностите на живота, или е неостаряващо състояние на духа? Аз мисля, че човек се чувства млад, докато е жив и мечтае до последната си глътка въздух.

    Всеки човек мечтае и се бори да осъществи най-съкровените си желания. За какво мечтая аз ли? Моите мечти не са една или две, те не опират до нещо материално, а по-скоро до получаване на знания и стремеж за усъвършенстване, както и до мигове на пълно щастие и наслада.

    Винаги сме искали това, което не притежаваме. Спомням си, когато бях малко дете, мечтаех да имам същите кукли или същите дрехи като някое от момиченцата в детската градина, но може би най-силно желаех да мога да разбера разговорите на "големите" - тоест да разкрия тайните на заобикалящия ме свят. Но сега всичко е толкова различно, промених се не само външно, но и вътрешно. Започнах да мисля, да разсъждавам, да отличавам доброто от злото, да си поставям цели и най-вече да мечтая за нещо ново, за нещо далеч по-голямо от преди.

    Безгранични са мечтите на днешните младежи. Откакто фотографията се превърна в мое хоби, мечтая в бъдеще да се реализирам като фотограф на известно списание, каквото е "National Geographic", защото обожавам да гледам света през обектива. Прекрасно ще е да мога само чрез едно щракване на бутона  "снимай" да уловя удивителните чудеса на природата, интересния начин, по който се развива животът за миниатюрните и големите същества и моментите, изпълнени с надежда и любов на необикновените хора, които не се срещат всеки ден. Но това е мечта, която изисква "слонско" време и доста усилия, а като за начало на моето дълго житейско пътешествие смятам да взема немска диплома и да специализирам в престижен колеж или университет в чужбина - Германия, Австрия или някъде другаде.

    Също така, за да постигна хармония, трябва да съумея да съчетая мечтите в професионален план с тези на удоволствие. Една от тях е да се науча да говоря и пиша на хинди, а след това да посетя и прекрасната страна с богата култура - Индия. Това е държавата на невероятни контрасти между бедни и богати. Именно в Индия, страната на многобройни духовни водачи, на различни религиозни учения, човек би осъзнал, че ситуацията на духовна и финансова криза в съвременния свят може да бъде преодоляна, само ако отключи доброто в себе си. Кризите и трудностите могат да бъдат "победени" само чрез човешкото у всеки, чрез обединение в името на просперитета и чрез мечтата за по-добър и справедлив свят. Любопитството ме кара да желая да надникна тайничко в старинните им дворци, да облека поне едно от красивите сарита, които са носели жените в миналото и продължават да носят и сега, да опозная народа като поведение и характер и да обогатя знанията си за традициите и обичаите им.

    Най-прекрасното осъществяване на мечтата за запознанство с чужди култури е пътуването. То отваря нови хоризонти пред младите, позволява да се откриват непознати страни, да се видят достиженията на човешката мисъл. Мечтата за пътешествията е вечна у всеки млад човек, затова и аз искам да я осъществя, като посетя Вашингтон, градът на забързаното ежедневие, а след това да се отбия и до Атланта, където е заснет нашумелият сериал сред юношите "Дневниците на вампира", най-вече заради автентичната къща на един от героите в него. Но интересът към необичайното, странното, е част от желанието на младите хора да "преподредят" света.

    Най-трудно осъществима може би ще бъде мечтата ми да променя този свят. За моите сили и възможности ще бъде предизвикателство да го направя едно по-добро място за живеене, където няма да се разхождат някакви същества, наречени егоисти, в чиито речници освен думата "АЗ", друга не варира. Но все пак, ако се замислим поне за момент, ще осъзнаем, че на тази планета има още седем милиарда души - половината от които се нуждаят от някакъв вид помощ: била тя материална или здравна, но дори и да нямаме все още силите, поне за част от секундата можем да загърбим прекалената си суета и да започнем да се подкрепяме един друг. Дори и чрез малки жестове, като да помогнем на поредното бездомно сираче, което в отчаянието си да намери прехрана, е принудено да проси на улицата, да помогнем на старата жена да пресече улицата или дори и като подаряваме, грейнали от щастие, усмивки един на друг. Всичко това са малки добринки, но от сърце. Мечтата ми е да бъда участник и свидетел на тази промяна, да видя, че хората са си взели поука и се променят към по-добро, но реалността засега е друга, за мое огромно съжаление.

    Повечето желания звучат понякога нереално и имат малък шанс да се превърнат в реалност, затова мечтаем и за неща, които са по-лесно изпълними, като да се науча да свиря на китара, да имам своя рок банда, да се науча да се трепя със скейтборд, да скоча върху батут от Айфеловата кула, да си направя снимки в Колизеума или да създам приют за животни в нашия град.

    Може би с малко повече вяра и упоритост ще успея да осъществя мечтите си, защото те са моят дом и моят смисъл да продължа напред.