Мемоарите на една сянка
Сега сме поотделно щастливи.
Асиметрия на чувствата.
Прозрачността се превръща в матовост.
Правя си списъци. На нещата, които никога няма да се случат. Или са се случили вече. Не помня...
По ъгли и пресечки виждам подписите си оставени преди столетия.
Deja vu на собственото аз.
Живея в сянка. Сянка на един отминал мен си с ореол от мечти на главата.
Нелепо наивен, но горд.
Парят злобните, изранени кокалчета на ръцете.
Колелото, казват, се върти. Сега съм отдолу и би следвало... само дето се возя на шейна.
Направен съм от висококачествен материал. Не се огъвам. Чупя се! ...