Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска безплътност. Малко болка. Тази болка, безименната, прониква в тялото и обхваща сетивата.Стига до душата, там, където се крият тайните...
Мъчиш да я преодолееш.Вдигаш гордо глава.Продължаваш напред. Така заблуждаваш околните.Но себе си-не. Мислите текат като пълноводна река.И не дават отговори.Отчаянието взима част от нощта, сънят бяга като ранена птица.Желаеш неистово любимия.До кръв. Хапеш нервно устните. Впиваш дългите лакирани нокти в чаршафа. Раздираш с викове си часовете на тъмата.Нейде кукумявка за кратко припява неистово чрез секундите на очакването.Полъхът на вятъра е дар на майката природа.Покланя се пред силата на обичта.И танцува блус.
...Капки кръв по калъфката. Алена като залеза.Не ...