Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-5 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-6 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-7 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-8 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-9
Ала убеден съм, че веднъж направили такова важно откритие, вие няма да спрете дотук и ще почувствате покачването на адреналина в мозъка си. Защото точно сега започва най-детективската част от бих казал - вече съвместното ни есе.
Айнщайн стъпил в СПО на една формула за масите, от която впоследствие с лекота извел знаменитото си уравнение:
E = m.c.c
А именно, ако m(v) е масата на тяло движещо се със скорост v, а m(0) е масата на същото това тяло в покой, то тази парадоксална формула гласи :
m(v) = (m(0)): квадратен корен (1 - v.v/c.c).
От тази формула незабавно следва, че единствено материални частици имащи маса в покой равна на 0, каквито са например фотоните, могат да се движат със скоростта на светлината. Всички останали, т.е. тези с маси в покой различни от 0, не могат да достигнат скоростта с, защото формулата дава, че при скорост v = c, масата на тези частици става безкрайно голяма /знаменателят от формулата в този случай е 0, при числител различен от 0, а това прави безкрайност/. Тоест с приближаване към скоростта на светлината масата на едно тяло /с ненулева маса в покой/ започва рязко да расте все повече и повече и се превръща в нещо като парашут за тялото, забавяйки неговото движение дотолкова, че да не му позволи да развие скоростта на светлината. И така, тази формула за масите забранява на тела с маса в покой, която е реално положително число да достигат светлинната скорост. Но забележете, че формулата не дискутира как стои въпроса за тела с маси в покой, които не са реални числа. Да си представим, чисто хипотетично, че една частица се движи с надсветлинна скорост v. Тогава в знаменателя на указаната формула ще се появи квадратен корен от отрицателно число. Такива числа наричаме имагинерни и те се задават във вида аi, където числото а е реално, а i е т.нар. имагинерна единица /т.е. квадратен корен от -1/. От това разсъждение следва, че имаме поне две равноценни възможности за нашата хипотетична частица. Или нейната маса m(0) в покой е реално число, а тогава масата й в движение m(v) ще е имагинерно число, или масата й в покой m(0) ще е имагинерно число и тогава масата й в движение m(v) ще е реално число. Има и една трета възможност -
числото m(0) да е комплексно, т.е. да се състои от реална и от имагинерна компонента.
Тази трета възможност, както впрочем и втората, досега не са били разглеждани от никого!
Хипотетичната частица, съответстваща на първата възможност, е била теоретично предсказана от американския физик Джералд Файнберг /Gerald Feinberg/, който я нарекъл тахион /от гръцкото тахио, което означава бърз/.
Според модела на Файнберг, тахионите са частици движещи се само с надсветлинни скорости.
Файнберг и други физици след него, са се занимавали единствено с хипотетичното разглеждане на тахиони с чисто имагинерна маса m(v). Тези тахиони приличат на пръчки /по направление на движението си/, които стават все по-дълги, когато тахионът доближава отгоре скоростта на светлината c и се скъсяват /пак по направление на движението си/, като скъсяването расте с нарастване на скоростта. Енергията на един тахион расте с намаляване на скоростта му и пада с увеличаването на същата. Тъй като времето се забавя при доближаване отдолу на бариерната скорост c и при тази скорост то спира да тече, то излиза, че тахионите изпреварват времето и следователно могат да пренасят информация от бъдещето. За тях е отредено място извън т.нар.
светлинен конус в пространство-времевия континуум на Херман Минковски.
/следва/
© Младен Мисана Всички права запазени