„Много ли е... а за мен все едно беше вчера.”
Онази любов… тази любов, невероятната любов. Истината за някой, който обича завинаги, който говори за тази любов, който диша с тази любов. Това е историята именно за такъв човек, за магията, която наистина съществува, която е онази рядко срещана съставка, която виждаш в очите на някого и искаш да заплачеш. Да обичаш така, да имаш някого, който те обича толкова силно, че би го изкрещял на целия свят, би пътувал през нощта, само за да те види на сутринта, би те целунал на стари години със същата нежност, като на първата ви среща. Това искам аз. Нямам го. Но, обратно на всички сърцераздирателни песни, филми и т.н., има хора, които го имат, които го изживяват. И аз съм вдъхновена, поразена, разплакана, защото срещнах такива хора, защото има такава любов, има приказки, има happy end*. Може и никога да не го изживеем, но поне бях опровергана, замръзнала, засрамена пред тази любов, защото спрях да вярвам, защото станах цинична, защото се оставих н ...