Моето странно "Аз"
Познавах едно момиче с толкова чиста душа, че чак ангелите вярвам, че са й се вьзхищавали, и знаете ли вярввам, че всеки от нас е бил такав, преди да се изправи пред трудностите, които да го омърсят по някакъв начин. А те защо ли идват? Моят отговор е, за да опознаем характерите си по този начин и да намерим вътрешната си сила... Тя знаеше, че ще направи едно неподозирано пътешествие със самата себе си, за да се открие и да намери своите дарби, но блъскана от предпяствията, аз се надявам да стане по-силна и да се гордее с това, което постига, макар и изгубваща се - вътрешно тя имаше сила, за която не подозира, а това беше слънцето в душата й, което държеше сърцето й отворено, тя вярваше в Бог силно и знаеше, че той понякога я изпитваше, като я оставяше сама без надзор, за да я види докъде ще стигне, момичето прие предизвикателството и каза: "Да баде твоята воля, ще бъда силна, заради тебе Господи, от грешките си ще се поуча, а в този мой живот за мен има само опит, не грешки и ще опитвам, докато стана в съзвучие със ритъма на живот."Аз й се възхитих наум и си пожелах да бъда като нея, никога да не изгубвам вярата си... И така, видях я много пьти да се лута, да търси неизвестното, плачеше тихо, страдаше, въпреки добротата си, нейният Бог я изпитваше докъде ще стигне сама, дали ще се отрече от него. Направи всичко по силите си, за да се почувства цялостна, да решава дилемите на живота си със доброта, така и трябва, но Господ имаше друга задача този път за нея - да я направи силна, като я нарани чрез любовта - да се изправи гордо и да се научи да казва отвърдително НЕ, че тя самата е по-важна за себе си, отколкото да прави неща против волята си. Тя все още мисли за него и се надява да се срещнат и да го има, още живее във кръговрата на живота си с илюзии, изпълнена с надежди за мечтаното щастие, защото душата й е жадна за любов. Каза си: "Който и да имам до себе си, Той винаги ще бъде над тях и някой ден знам, че когато станем готови един за друг, Господ ще ни срещне, защото съдбата е моя съдник."Може би ще кажете - каква мечтателка? Да, но тези надежди я топлят, още една причина, цел, за да живее за себе си - устремена да помита всичко по пътя си и ще чака да дойде времето... Дотогава тя ще върви, покорявайки нови върхове.
© Дони Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Наистина е разкошно есе-и с дълбочина на мисълта!!!Но,понеже видях,че само ти си харесала"детството в мен",а пък и говориш за ангели-ти предлагам да видиш една друга моя картинка
Тази,без име... -
Прекрасен разказ!
-
ПРИЯТЕЛКО ДОБРА,БРАВО,НЕВЕРОЯТНО!!!!НИЕ ВСИчКИ СЕ ЛУТАМЕ, ДОКАТО ОТКРИЕМ СЕБЕ СИ, И МИНАВАМЕ ПРЕЗ ПРЕПЯТСТВИЯТА НА ЖИВОТА, КОЙТО НИ УМАРСЯВА ДО МОМЕНТТА, ДОКАТО СЕ ПРЕчИСТИМ.ТИ СИ чИСТО СЪРЦЕ И АЗ ВЯРВАМ, чЕ СЪДБАТА щЕ ТЕ ИЗПРАВИ ПРЕДЛОЖИ ТОЛКОВА СТОЙНОСТНИ НЕщА.САМО МНАПРЕД,ПОЗДРАВЛЕНИЯ ОТ МЕН
-
Открих себе си в това, което прочетох.. Браво за написаното!!!!
-
браву дони продължаваи в същият дух
-
Целеустремено...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
