Може ли човек да се прeдпази и сърцето му да не бъде разбито?
В свят, пълен с любовни разочарования и повече от 50% от хората са претърпели най-тежките и неприятни раздели на земята, можем ли да се спасим от страданията и да сме сигурни, че сърцето ни няма да бъде разбито? Като всяко нормално чувство и любовта притежава онази противоположна и коренно различна част, чиято цел е единствено да носи болка на хората. Кои от нас могат да гарантират, че са успели да се впуснат в страната на любовта без да бъдат наранени - едва ли има такива, които са познали това коварно чувство и не са паднали в бездната на мрака. Когато става дума за любов, човек никога не знае какво ще му се случи, дали ще изживее най-романтичното чувство на света и ще сте стъпи на седмото небе, или ще изпита такава болка, че единственото сигурно в живота му ще е, че е изпаднал в такава емоционална криза, че дори Господ не би могъл да го измъкне от там. В такива моменти, когато в живота ти има толкова мъка, не беше трудно да се запитам: ”Има ли начин, с който да предпазим себе си и сърцето ни да не бъде разбито за пореден път?”
В кръговрата на живота, където неизменно любовта е съпътствана от сълзи и съсипани сърца, които вече не вярват в нея, не можех просто така да подмина поредната история, свързана с любовните мъки и страдания, споделена ми от човек, близо до сърцето ми. Тя ми разказа как се влюбила в човек, неспособен да изрази чувствата си и който живеел в свой собствен свят, чрез който си е изградил щит, който не му позволява да бъде себе си. Тогава тя ми сподели, че отношенията им не били идеални и било трудно, докато успее да влезе в сърцето му. Дори сега не била съвсем сигурна дали наистина е успяла да се вмъкне там, но дълбоко в себе си вярвала, че е там. Може би, защото била заслепена от любовта си или просто било истина. В един слънчев и приятен ден тя вървяла по улиците, обнадеждена, че този път ще бъдат заедно, но уви, друга била съдбата и, разказва тя със сълзи в очите. В началото, когато се видели, всичко вървяло много добре и тя се почувствала като член на рая. За нейно съжаление обаче проблемът му с изразяването на чувствата и предпазния щит, който от страх да не бъде наранен, сам си е изградил, бяха решаващи в този случай. Явно осъзнал, че ще разкрие сърцето си и ще се покаже чувствителен, решил да и обърне гръб. Тогава тя го погледнала с насълзени очи и до него стояла “тя” - другата, единственото, което почуствала било страшно много болка и разочарование. И тогава разбрала, че сърцето и е разбито. По пътя си към вкъщи буцата в гърлото и и болката, която раздирала душата и не и позволявали да диша, а единственото, за което мислела бил той. И точно в този момент, докато седях до момичето с разбито сърце и мечти, разбрах, че ако искаш да се впуснеш в любовта, няма как да не бъдеш наранен, нито да опазиш сърцето си непокътнато.
В света на болката, радостта, любовта и всички онези неща, които ни правят същевременно толкова уязвими за болката и все пак толкова силни, за да можем след като паднем да се изправим и да заявим в лицето на света, че ще успеем да оцелеем, така както правят истинските хора. Най-вероятно на света няма начин и се предполага, че никога няма да има, с който да успеем да опазим както себе си, така и сърцето ни, но ако не пробваме да се включим в кръговрата на живота, опознавайки любовта с цялата болка и радост, които вървят с нея ръка за ръка, как ще разберем? Може би никой от нас не е застрахован от това да преживее разочарованието на любовта и да бъде наранен, но ако се случи точно обратното и изживеем най-красивата любов на земята, ще знаем, че си е заслужавало цялата болка, която съществува.
© Лора Всички права запазени