***
Залезът... като червена морска сирена... се взира в мен и ме прави друга...
Оглушах от виковете на прибоя... Ослепях от тъмнината на Тук и Сега... Но с върха на косите си докоснах Небето!
И вътре в себе си чух гласа на Магията... Шепотът не влизаше отвън. Родиха го изнемощелите ми страхове... Обезличени сега се влачат в краката ми. И това вътреубийство ми носи наслада!
Величествена като Пирамида, днес аз се взирам в залеза.
С Магията мога да съвокупля Луната и Слънцето... Да изцеря от лутането мъртвите...
С глухотата си... да сътворя музиката на Началото... Да достигна недрата на вулканите... и да избухна в Причастие.
В слепотата си видях Еднорога на Дявола... Подковах копитото на Ангела... Направих Хаоса уязвим и смирен.
Безгласна... успях да изкрещя на ръба на Вселената... цялата Истина за Съзиданието и Смъртта.
Но все още Молитва протягам с косите си... Викът ми да ви застигне, преди да залезе Света!!!
ЖЕЛАЯ ВИ БЪДЕЩЕ!
Докато знаеш, че те обичам...