Свърши ли? До тук ли бяхме? Мислех си, че ме обичаш и че няма да се откажеш толкова лесно от мен... явно съм грешала. Сега има ново момиче, след което тичаш. И от нея ли ще се откажеш толкова лесно? Не мислех, че си такъв. Мислех, че си различен и че се бориш за това, което искаш и заслужаваш. Сега осъзнавам, че си същият като останалите... по нищо не се различаваш от сърцеразбивачите, които са нявсякъде.
Да, аз си тръгнах... но го направих, защото ти ме накара. Не се дръж така, сякаш аз съм виновна за всичко. Ти ме накара да се отдалеча от теб и да си мисля, че не ме обичаш. И сега се убеждавам, че всъщност изобщо не си ме обичал, въпреки че ми го казваше често. Държиш се като непукист и си мислиш, че можеш да имаш всяка. Жалко е! Мислиш си, че е готино да се зарибяваш с всяка срещната, но не е така. Това не си ти. Достатъчно добре те познавам, за да знам, че правиш всичко това само за да ме нараниш. И успяваш... Всички сте еднакви! Доставя ви удоволствие да гледате как някой страда. Но нали знаеш, че всичко се връща? Знам, че аз също те нараних, но очаквах да се бориш за мен, а ти не направи нищо. Остави ме да си тръгна... Но благодаря за всеки един спомен. Аз не съжалявам за времето, прекарано с теб, защото всеки един момент беше уникален. Обичам да си припомням колко щастливи бяхме... всички усмивки, всичката обич и всички сълзи ме направиха по- силна. Надявам се да не ме мразиш и след време да си спомняш за мен с усмивка.
С обич:
момичето, което ти така и не оцени
© Аниса Всички права запазени
*Михаела, благодаря ти и се радвам, че ти е харесало.