МОТИВАЦИЯТА

          Търсенето на задоволителна философия на живота е въпрос стар, колкото света и тези, които са се опитвали да му да­дат някакъв отговор, само са прибавяли по някоя мъглявина сред Космоса от светогледи. Задачата е непосилна, защото носи в утробата си съзнание­то за мимолетността на човешкото съществувание, а до него както знаем стои смърт­та - като предупреждение, че животът трябва да се насити със смисъл, за да не отиде на­пусто. Автономията на индивида, заедно с цялата клавиатура от субективни стимули, правят на парчета всяка логика, дръзнала да въвежда порядък или да дава готови отговори.

          По десетки щандове и сергии ни се предлага мъдростта на вековете, събрана в меки подвързии и въпреки това човекът остава самотен и скептичен относно собственото си бъде­ще. Някои от авторите ни предлагат своите прозрения в романтичен дух, други посредством интелектуални понятия, трети откриват религията, ала не като догма, а като нов контекст, чрез който човекът може да постигне хармония. Общото във всичките тези внушения е, че индивидът трябва да се обърне сам към себе си и чрез инструментите на собственото си съзнание да постигне нови измерения, които да могат да бъдат преподреждани на по-високи и по-високи степени.

          С други думи казано, пред всеки трябва  да има дълъг Път, избран според природата на  неговите  предчувствия и интуиция, път с извисявания и падове, но винаги с една далечна и дълбоко индивидуална цел.

           Само дългос­рочните цели, превръщащи живота в процес, могат да изличат някогашните граници между печалба, загуба, успех или провал. Единствено такива личности, наричани често трансперсонални са в състоя­ние да постигнат вътрешно равновесие и да превърнат се­бе си в една плаваща, гъвкава система от удивителни възможности, преодоляваща болката, страхът от самотата и смъртта.

          Изглежда, че само човекът пронизващ в една постоянно отворена вселена и постъпвайки в съзвучие с вътрешното си познание може да открие около себе си една ин­тересна, динамична и уникална реалност. Гъвкавата природа на интелекта дава безкрайни възможности за мотивация, поради което съвсем не са необходими внушения отвън. Философските, религиозните и научни идеали отдавна служат ефикасно, но тъй като много често преливат един в друг, човек може да открие философия и мотивация дори в събиране­то на мидени черупки. Стига да чувства вътрешната необходимост, духовна неотстъпчивост и личен кураж да издирва стотици хиляди разнообразни черупки, откривайки неочаквани връзки между тях и цялата необозримост на Космоса и нещата. Въпросът е да има дълбоко лична изходна точка и един безкрайно дълъг Път. Може би така бихме мог­ли да погледнем на света и се­бе си с нови очи, да открием нови възможности да бъдем балансирани и човечни.

Петър АНГЕЛОВ - Дарев