Тих пристан, в който мога да отдъхна след бурен ден. Крепост, в която мога да се скрия. Огледало на моята същност. Всичко това е моят дом. Малък, уютен, изпълнен с топлина. Място, където винаги съм добре дошла. Тук мога да бъда себе си – малка, слаба, незразумна, с безброй недостатъци и трески за дялане.
Моят дом е място, подчинено на една идея – да е удобен и уютен. Тук властва спокойствието. Топлите цветове, меките мебели, едва доловимият аромат на ванилия – всичко това те предразполага да си отдъхнеш. Тук си далеч от стреса и ежедневните проблеми.
Забързаното ежедневие остава зад дебелите стени на моята крепост. Тук съм на сигурно място. Защитена съм от студения, неприветлив свят. В тази своеобразна цитадела са скрити и добре съхранявани най-ценните и мили спомени. У дома е моето семейство. Тук са и моите роднини. С тях между тези стени съм изживяла най-хубавите си мигове.
Моят дом е и своеобразно огледало. Той отразява израстването ми като личност. Носи белези от най-ранните ми детски години. Постепенно пораствах, изменях се, променях и интериора му. Но като цяло той си остана същия – топло, уютно, спокойно място.
Аз ще продължа да се променям. Но моят дом ще продължи да отразява моите мечти, надежди, разочарования, копнежи. Ще минат години, ще създам свое семейство и ще имам друг дом. Но ще знам, че някъде там насред този мрачен и враждебен свят има място, където винаги ще съм добре дошла – в бащиното огнище.
© Лолитка Всички права запазени