/...и пак вали твоят дъжд.../
Мечтая за дъжд... силен... безпощаден... Такъв, от какъвто се страхуват... но не и аз! Да остана сама на пустия плаж... със дъжда... от първите капки потръпвам... студени са... тежки... болят ме... разбирам колко дълго съм го чакала... и съм щастлива... и тъжна... и по лицето ми дъждовните капки се сливат със сълзи... но никой не ме вижда... оставям ги да текат... и да измият от мен болката... и да плача на глас... никой не ме чува! Само дъждът! Но ТОЙ ме разбира... прониква в мен... вече не ми е студено... Дъждът е измил последните сълзи от лицето ми... нежни струйки... мокро... вълшебно... оттичат се капчици по гърба... няма я болката... напразно е било... и само дъждът ми дава утеха... чакан... обичан...
Моят дъжд!
© Пепи Всички права запазени