Хари Потър - Моят любим литературен герой
Вълшебните приказки са основани на чудесното, на фантастичното, на чудодейната сила на разни великани, вещици и вълшебници. Образът на магията в книгите е използван, за да внуши на малки и големи, че за да притежаваш необикновени способности, трябва да си готов да приемеш и последствията, които произлизат от тях.
Когато прочетох заглавието на конкурса, се присетих за една стара моя страст – „Хари Потър”. Бях десети клас, когато на братовчед ми му подариха първата книга. Точно го беше подхванал пубертетът и задължителната свръхсуета и очакваше някакъв подарък стил много яки маратонки, най-новия джиесем, мощен компютър или нещо подобно, но за своя изненада той получи книга. Той в никакъв случай не беше от онези деца, които ще отделят време да четат книги за удоволствие, а напротив - само ако са задължителни. Затова му предложих аз да я прочета първа и ако ми хареса, да му разкажа най-интересните моменти и той да реши дали да я прочете. Вече бях изчела един куп детски класики като „Билбо Бегинс”, „Емил от Льонеберя”, „Приказките на братя Грим”, „Хрониките на Нарния” и т.н. както и някои не толкова детски като „Шифърът на Леонардо Да’ Винчи”, “Мечът на Истината”, „Тримата мускетари”, и всички томове от поредицата на „Железният светилник”, а този „Хари Потър и Философският камък” на някоя си Дж. К. Роулинг само го бях чувала. Все пак, понеже братовчед ми бе наистина много зает с безбройните игри и забавления, а аз имах свободно време и желание, реших да видя за какво иде реч…
Прочетох на „един дъх” както се казва цялата книга и така започна моето приключение в света на магията. Така, след като прочетох всички книги и изгледах всички филми, правени по някои от тях, осъзнах, че това е най-любимият ми литературен герой. Сякаш бях загърната с мантията невидимка на Хари и тайно участвах в живота му. Гледах как е завладян от един нов и необикновен свят, в който той вече е известен, а дори не е подозирал, че съществува.
Пред очите ми се разкри историята на едно момче, осиновено от семейство, което не го обича. Самотно момче без приятели, което един ден научава, че починалите му родители са магьосници, че самият той е магьосник и навлиза в един вълшебен свят на приказките. Момче, което се сблъсква в него с най-могъщия черен магьосник на света - чудовищния Волдемор - извършил много злодеяния, сред които и убийството на родителите на Хари.
В магическата надпревара със злото Хари никога не е сам, той има своите новооткрити приятели в училището за магьосници и своите нетрадиционни и интересни учители. Изпод пластовете приказност, заклинания, магически способности, летящи метли и всякакви други вълшебни приключения всъщност е историята на едно дете, което израства до един млад човек, историята на човека, който трябва да открие себе си. Човекът, поставен пред необходимостта от борба със злото – а именно злото на другото изоставено момче, другото сираче, чиято съдба на такова му е въздействало точно по противоположния начин. Лишила го е от способността да обича и по този начин го е превърнала в чудовище. Защото най-страшното в образа на Волдемор е не наследствеността на могъщия Салазар Слидерин, не черните магически умения, а неспособността да разбере какво е обич и да обикне. Алчността и омразата, ламтежът за власт и за употреба на насилие над другите. А Хари Потър не е силен като Херкулес, могъщ в магиите като Мерлин, мъдър като Конфуций или хитър като Хитър Петър. Той е едно момче с добри магически способности около средното равнище, на моменти мрънкащ, колебаещ се и не знаещ способен ли е да поеме бремето на това да бъде „Момчето-което-оживя”, враг номер едно на Волдемор и този, който в крайна сметка трябва да го възпре и довърши. Чудесното на любимия ми герой е именно, че е човек като всички останали, без да му липсват слабости, но за разлика от повечето хора успява да устои на редица изкушения като Философския камък, Камъка на живота, Бъзовата пръчка, друга от вълшебните реликви, или да премине на страната на злия магьосник и да предаде приятелите, родителите и себе си.
След всички събития, които формират Хари като една истинска личност, като един достоен млад човек, се разкрива изборът му да бъде обучен като Аврор – магьосници, специално подготвени, за да посрещат и да се справят със силите на злото, пазителите на магическото кралство. С израстването на Хари като личност в коридорите на Хогуортс, решителността му да се бори докрай се засилва. Може спокойно да се каже, че оформянето на съзнанието на младежа става именно под непрестанния натиск и заплаха от страна на силите на мрака. Вместо да се отдаде на отчаяние и да оплаква нелеката си съдба или да се огъне и предаде на заплахата, той закалява своята решителност и организира силите си, което не е типично за много от днешните младежи, а дори и по-възрастни хора.
След като Хари разбира, че единственият начин да спаси света от Волдемор и да успее да го унищожи напълно е да му позволи да го убие, той прави една саможертва, готов е да застане между лошия човек и останалите и да поеме ударите му, за да спаси близките си от страдания.
Трудно може да се каже, че Хари Потър минава за съвременно момче в смисъла, който влагаме обикновено в тази дума. Но той определено е съвременник на света, в който действа и живее, дори е на върха на събитията, които имат най-голямо значение за бъдещето му – войната срещу Волдемор. Аз пораснах с момчето Потър постепенно, както той порасна пред очите ми, така да се каже, и придобих един стремеж, присъщ на възрастните – стремеж да контролирам заобикалящата ме среда.
През повечето време Хари може и да не се интересува дали е герой, след като така или иначе трябва да се сражава за живота си, но в очите на своите връстници – съученици и читатели – действията му определено се доближават до героичното. В момента, в който тръгва на бой по своя воля, той се отправя на път – път, който не дава надежда, път с фатални изпитания, но силата на избора и решителността често дават нужното предимство на героите. Първоначално успява да приеме съдбата си, да се смири с неизбежността на това, което му е предначертано и малко по малко открива начини да се справи с врага по свой собствен начин. Как? Чрез силата на любовта, която е в основата на цялата поредица, защото благодарение на любовта на майка си Хари оцелява и доброто побеждава, и благодарение пак на нея - на любовта, Волдемор е победен в собствената си битка.
Едно е сигурно, Хари е не само малко момче, натоварено с голяма отговорност, но и единственият, който може да се справи с това предизвикателство. А Вие можете ли да се справите!?!
Меглена Йорданова Желязкова – 21 г.
Студентка в Икономическия университет – гр. Варна;
II курс; специалност: Информатика;
e-mail: megi_diva_m@abv.bg ;
тел.: 0898518768
© Меглена Желязкова Всички права запазени