Имам нужда да полетя , да се издигна над страховете си , за да разбера най-сетне какви са те...
Дали ме е страх от тъмното?...Едва ли.Иначе защо толкова обичам нощта?
Дали ме е страх от високото? ...Едва ли.Иначе какво правя сега на ръба на този мост? Страх ме е да скоча , но умирам при мисълта , че няма да скоча заради страха си.
През целия ми живот ме е било страх - от това нещо да се случи , но и да не се случи , да сгреша , но и да успея... Страх ме беше дали ще те срещна , а после ме бе страх да не те изгубя... Сега ме е страх от мъката , която руши крехките стъклени капчици сълзи , в които крия спомените за теб...
Ти ме бе научил да съм безстрашна , научи ме да живея с теб и сърцето ми те следваше навсякъде...С теб всичко бе само усещания , чувства , ярки цветове , светлини , допир , дъх на страст ...Когато бе с мен животът ми беше прелестна пътека сред облаците ...вървях по нея на пръсти , леко , нежно , едва докосвайки бялата пухена прегръдка на небесата , водена от слънчевия л ...