Чистотата в невинните очи, гледащи все напред, виждащи света в ярки цветове с любовта навред. Усмивката, грейваща на лицето, идваща от мисълта, че точно в нея може някой да види любовта! Блясъкът в очите, идващ изцяло от оптимизма в душата, заменен понякога с тъга, личаща с блясъка от сълзите в очите. Замисленият поглед, мечтаещ надалече, спомнящ си миналото, виждащ ярките, красиви спомени, предизвикващи усмивка в настоящето. Или пък празният поглед, спомнящ си раните дълбоки от онези искани прекалено много, но неосъществени мечти! И как тогава сърцето в гърдите блъскаше, сякаш искаше „ Боли!” да изкрещи! И тогава се запали онзи огън в очите, потушен от сълзите горещи. Или топлият, отдаден и изпълнен с любов поглед, когато видеше любовта и, макар да беше с романтична, нежна и чиста душа, в онзи поглед не липсваше страстта! Сякаш беше едно малко дяволче с ангелски крила. Понякога с ангелска усмивка и с невинност в очите, понякога с дяволски поглед и страст в гърдите, понякога тъжна, пон ...