Моят утрешен ден. За мен той е нещо пълно с вълнения и бавно прокарваща пипала странна загадъчност. Не знам какво ще ми се случи утре. Може да умра, да живея, да се радвам, да скърбя, но каквото и да е, аз няма да знам. Но най-много се притеснявам заради злото, което идва с всеки утрешен ден.
Живеем в разклатени времена. Трудно е да свържем двата края, но живеем… Нали? С всеки ден ние срещаме трудности и ги преодоляваме, и с всеки ден ние все повече ненавиждаме живота, който бавно изпива силите ни и накрая умираме. Да. Наистина животът ни прецаква. Ние се чудим какво ще ни се случи утре и се надяваме да е добро. Надяваме се (подсъзнателно) и не усещаме как надеждата ни крепи, как тя е станала важна за несигурния утрешен ден. Така е. Живеем в свят на престъпност, измама и грехове (а сме толкова добрички!). Този наш свят ни кара да се притесняваме, той призовава онази загадъчност с големите си пипала, която ни обърква (дори побърква). Утрешният ден е пълен с неизвестност и опасности. Утр ...