Новогодишните празници отминаха, а с тях бавно и неусетно, малко по малко започна да изчезва и европейската ни еуфория. Вече почти 10 дни ние сме “европейци”, но като че ли нищо не се промени. Сега, когато вече официално всичко ни е европейско - и мечтите, и надеждите, и целият ни живот, някак си постепенно осъзнаваме колко всъщност далеч от нас са всяка от дванайсетте звезди върху синия флаг, “Одата на радостта” и така бленувания нов стандарт.
Далеч, защото макар и географски разположени на континента Европа, ние сме част от Балканите, а това е един савсем различен свят. Земя на силни страсти и противоречия, раздирана от конфликти и войни, със славно минало и неизвестно бъдеще. Цялата тази невероятна смес от култури и народности, в която живеем, се побира в една единствена дума - уникалност. Това е и моята европейска мечта - да съумеем да съхраним тази уникалност.
В момент, когато целия свят стои зад идеята за “глобалното село”, повечето хора пренебрегват риска от обезличаване на малк ...