Рожденство заедно с Великден са най-светлите празници в нашия празничен календар. Свързваме ги с усмивки, отрупана трапеза и семейно щастие. Особено на Рожество и малки, и големи очакват с нетърпение подаръците или приготвят със страст подарък за някой свой близък. Няма как да скрием вълнението и емоциите си в такива дни. Особено и с приближаването на края на календарната година, се отдаваме и на равносметки и планове за следващата година – какво сме постигнали през тази и какво ни предстои през следващата. Този цикъл е толкова ясен и очакван за всички ни. Той е и напълно естествен. Така трябва да бъде.

   Вярвам също, че съвремените общества позабравиха истинския дух на Рождество и истинският смисъл на празника. Може би наричайки го повече с комерсиалното название Коледа, а не Рождество, пропускаме неговия истински смисъл. 25 декември е денят, в който отбелязваме раждането на нашия Спасител. Той трябва да бъде центърът на този празник, защото чрез отбелязването на рождението Му ние си припомняме мисията на нашия Бог. Една традиция, която никога не е била забравяна от нашите баби и дядовци, тъй като те са познавали и почитали истинския смисъл на празника и са ни учили да го съхраняваме като част от нашата християнска същност.

   Пожелавам си това Рождество Христово, както и всяко следващо да бъде изцяло ориентирано към мисълта за раждането на нашия Спасител Исус Христос, Чието раждане завинаги променя хода на човешката история. На този или в друг ден винаги можем да получим скъпоценни подаръци, за които сме мечтали или които са ни от скъпи за нас хора, но има един подарък, Който е непреходен и заради Който всички ние празнуваме Коледа. Онова раждане, което ознаменува благата вест, че за всеки под небето има спасение. Оковите на греха започнаха да се пропукват в мига, в който се роди нашият Спасител. Чудото на надеждата се даде на всички, за да придобием вечния живот в небесата.

   Рождество означава надежда, нов живот, ново начало за теб, за мен, за света. Денят, в който си припомняме да бъдем по-добри, да простим, да забравим лошото, да обичаме, да не се оставяме на болката и тъгата да ни победят. Момент, в който искаме да даваме. Време, което да посветим на себе си и близките ни. Да усетим топлината на дома си и да благодарим, че го имаме. Да благодарим за семействата ни, които са до нас и за хората, които са наши приятели. Човек не може да израства без подкрепата на най-важните му хора и без да има с кого да сподели щастливите или трудните моменти, защото нашите близки са хората, които ни подкрепят в житейските трудности.

   Но каква желая да бъде моята Коледа? Представям си я уютна, спокойна, пълна с любов и нежност с красиви рождествени песни, които да звучат в дома ми и да хвалят разждането на Спасителя. Празник, на който да усетя радостта и светлината на новото начало. Да получа любов от тези, от които имам най-много нужда. Надвам се точно на тази Коледа да срещна повече хора с топлина в сърцата, които са дали и получили много обич. Сърца, които са простили на тези, които се нуждаят от тяхната прошка. Ден, в който аз съм победила своите вътрешни демони и съм дала път на по-доброто у мен. Път на вярата в доброто. И вярвам, че ще е така, защото на Коледа стават чудеса.