26.06.2006 г., 10:31 ч.

Моята личност и света около мен 

  Есета
15789 0 4
4 мин за четене

Моята личност и света около мен

 

Моята личност е една малка част от огромния свят.Тя е биологична единица,отличаваща се от всички останали и в този смисъл допринася с универсалността си за многообразието на човечеството.

Светът,в който живея,е едновременно враждебен и приятелски настроен.Той ми дава хиляди възможности за реализация и усъвършенстване,но и ме поставя пред редица изпитания.

Основни приоритети на съвременния свят са глобализацията и изключително развитите технологии.Те ми дава възможност да се чувствам гражданин не само на собствената на страна,но и на целия свят.Благодарение на връзките с близки и далечни народи,с отпадането на разделенията между нациите,мога да пътувам и да живея навсякъде.Освен това съвременните технологии ми позволяват да получаваме бързо и евтино всякаква информация,което ми помага да се запозная с целия свят и да избера моето място в него.Всичко това е предпоставка за едно по-добро бъдеще що се отнася до професионалната ми реализация и материалната ми стабилност.

В същото време обаче прекалената мобилност и желанието за преодоляване на всякакви граници  обезличава националната ни пренадлежност,а това в известен смисъл обезличава и личността.За да се запази разнообразието на човечеството,е необходимо всеки от нас да е различен и специален,да носи белезите на своята култура и национална идентичност.Затова мой дълг като личност е да не прекъсвам връзката с род и родина,да не забравям кой съм и откъде произлизам,независимо в кой край на света се намирам.

Всеки от нас е единствен по рода си не само заради своята същност,способности,генетични заложби,произход,интереси,но и заради начина,по който вижда и разбира света около себе си.Не е необходимо да си световно известен или да живееш в голяма и силна страна,за да дадеш идея,която би могла да тласне света още по напред в развитието му.И Айнщайн е смятан за луд,но неговата теория за относителността е едно от великите открития на човечеството.Ето защо е важно човек да вярва в себе си и във възможностите си,да се гордее с това,което е и с това,което знае и може.Никоя нация по света не е известна още от създаването си-нейните преставители я правят такава,споделяйки пред света гениалните си прозрения.Така например българинът Джон Атанасов направи нашата нация известна,създавайки технология,без която днешният живот е немислим.И той не е единствен.Познати са ни много велики хора,които са допронесли за развитието не само на собствения си народ,но и на цялото човечество,създавайки нещо ново,което улеснява живота ни.

Така днес за нас е много по-лесно да се реализираме и да осъществим мечтите си.Единственото,което се иска от нас,е да запазим своята идентичност и въпреки глобализацията да не се обезличаваме,а да обогатяваме нашия свят чрез своята универсалност. Нашите предци са ни дали много и наш дълг е да продължим тяхното дело,усъвършенствайки още повече пространството.

Имайки предвид всичко това,смятам,че макар да срещам трудности по своя житейски път,аз имам реалната възможност да постигна всичко,което желая,защото светът,в който живея,умее да се отплаща на тези,които работят за неговото развитие.Глобализацията и съвременните технологии имат своите недостатъци,но преди всичко те са изключително полезни на хората,защото ни правят едно огоромно семейство,което напредва постоянно с общи усилия.

Моята личност е непозната на по-голямата част от човечеството,но света около мен ми дава възможност да се запозная и с всичко и всеки,да покажа кой съм,какво знам и мога.От мен зависи дали ще се възползвам от дадените ми възможности.

 

© Василка Янева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • есето е много добро!!
  • съгласна съм с Румен , но не петдесет а цели петстотин години ! за жалост
  • Есето то ми хареса,макар,че за моите години е малко сложно за преосмисляне...ПОЗДРАВ!
  • "В същото време обаче прекалената мобилност и желанието за преодоляване на всякакви граници обезличава националната ни пренадлежност,а това в известен смисъл обезличава и личността"

    Не съм съгласен с това твърдение. Ние, като нация, петдесет години живяхме като крепостни селяни. Не можехме да излезем не само в чужбина, но и от родното си село и град. Забраняваха ни всичко, като се започне от правото да имаш две къщи и се стигне до пътуването ни свободно по света. Забраняваха ни да мислим, да творим както си искаме; да бъдем личности със собствени разбирания и желания. Ето това е тотално обезличаване. Свободата ни прави личности, където и да сме, а не принадлежността към една или друга държава, страна, националност.
Предложения
: ??:??