Моята любов
"Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол"
"Обичаш ли ме?" - нежният й глас наруши тишината. Двамата седяха втренчени в нощното небе. Вълните се разбиваха далече от тях и сякаш не достигаха до сетивата им. Красивото, преливащо от цветове и форми, фонтанче беше просто фон на мислите, в които бяха потънали. Той се сепна. Погледът й го смути, толкова властен и същевременно по детски наивен. Не беше очаквал подобен въпрос. Но без да се замисля отвърна: "Да!". Очите й, така пленително красиви, сега грееха като нощните звезди. Той я прегърна и топлината на тялото й сякаш докосна сърцето му. Да, той наистина я обичаше. Вече беше сигурен в това.
Слънцето отдавна беше изгряло. Тя отвори очи, за да посрещне новия ден. И го видя. Той беше там, над нея. Гледаше я ласкаво и плахо докосваше косите й.
- Какво правиш? Много рано си се събудил.
- Не съм заспивал. Наслаждавах се на красотата ти цяла нощ.
- И нима не си мигнал?
- Не можех да си го позволя!... Обичам те!
Усмивката й му стигаше.
Какво се бе случило с него? Той не можеше да повярва, че една жена може да обладае до такава степен съзнанието му, че да не допуска в него никаква друга мисъл. Колко власт имаше в тези мили сини очи. Сякаш потъваше в тях и не можеше да се освободи от плена им... а и не искаше. Някаква страшна неземна сила го теглеше към нея, сякаш беше демон, който заповядваше на емоциите и мислите му. Но не! Тя не е дявол! Тя е цвете, тя е светлина, тя е красота. Да, тя е жена. А той я обичаше безумно.
- Обичай ме! Обещай ми, че ще бъдем заедно! Обещай ми, че ще ме обичаш вечно! - молеше го тя, когато се разделяха. - Тръгвам си сега, но ще се върна, защото те обичам. Обичай ме! Ще бъдем заедно, нали?! - сълзите се стичаха по красивото й лице. Той не искаше да повярва, че приказката ще свърши така. Не можеше да го допусне. Навлажнените му очи не се откъсваха от нея. А тя се отдалечаваше, плачейки, безпомощна, безсилна... като дете...
Тя е тук сега, при теб. Върна се, защото те обича. Върна се, за да те обича! Не се сърди, когато, без да иска, направлява живота ти, когато диктува мислите и мечтите ти. Това е нейната отвъдна, неземна сила на Жена. Не се чуди, когато търси топлината на прегръдките ти, за да изплаче мъката и огорчението си от света. Това е нейната беззащитност на малко дете.
Обичай я!
© Нони Феркова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
прекрасно е... нямам какво да кажа повече... този епитевт просто изчерпва всичко. Продължавай все напред!
-
Добре дошла и от мен...Пишеш добре...Поздравления!!!
-
Първо искам да те поздравя с добре дошла...Пишеш много добре и по-точно не ти,а Истинската любов която е в теб.Пази я...Мисля,че можеш да напишеш и хубав стих.Пробвай.Успех!!!!
-
Благодаря, radoslava29! Раджам се,че ти харесва. Това е моята история, буквално- дума по дума...Написах го на него- на моята любов, но реших да покажа на всички хора, че любовта съществува, точно толкова приказна и невероятна, както в най- смелите ни мечти!!!
-
Върховно, невероятно, прекрасно! Браво, не 6, а 7 пиша!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Само да ти кажа, че до края но този пост ще имаш няколкократно възможността да ме намразиш, което си е твое право, но като го прочетеш още един път ще ми се размине, така че да не ти пука, мрази ме на воля. Мисля, че си описала начина по който си се почуствала и си видяла нещата. Така че според мен художествеността и събитийността не са акцента в есето, а по скоро разбиранията ти, които през призмата на емоциите и спомените си предала в тази кратка форма. Нямам нищо против любовта, нито различните начини, по които хората наричат взаимоотношенията си. Още по-малко против имам естетиката,
красотата, добрия вкус и т.н. Ще си кажа кво ми тежи.
Значи според мен всеки мъж обладан от жена напълно си го заслужава, както и самата жена. Обратното също е вярно. Обладаването по собствения си смисъл е процес на доминация. Истинските отношения се градят върху свобода и доверие, а не съревнование. Обладан е дума, която може да се използва с положителен смисъл примерно в метеорологията, но предполагам, че от гледна точка на облаците и това не е така.
Втората забележка е по отношение на завинаги, което си е една опашата безкрайност. Що ти е да караш някой да изговаря такива неща? Ще ме прощаваш за драматичната инвалиднист, ама бива ли в такъв як момент да си бъбриш за това какво евентуално ще стане другата седмица, вместо да си гледаш кефа? "Винаги"-то е в момента, който пък е сега, а не тогава или после.
Покровителственото отношение е присъщо за майките към децата им, както и диктуването на мисли, ама според мен дори тогава е порочна практика. Но при всички случаи при любовници може да доведе само до едни болни, пре-обладаващи отношения. Освен ако не е еднократно де
Късмет