„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сама съм на най-високия връх на земята. Повдигайки се на пръсти мога да докосна небето, а около мен - атмосфера. Само аз и тази мелодия, която ме кара да мечтая. В продължение на няколко минути виждам картини, които никога няма да видя, сякаш се рея из облаците. В един такъв момент се чувствам истински свободна, щастлива, като единствения човек на тази планета, получил всичко, което желае... Докоснат от Бога, просто мечтател... „

Не случайно започвам есето с именно точно тези думи, които бях написала преди известно време, защото продължавам да се чувствам така и до момента.  Немислимо е да обясниш необяснимото, точно така бих го нарекла чувството, което изпитвам щом чуя някоя любима мелодия. Светът спира за секунди и само онази мелодия е твоя „свят". Тя те кара да забравиш проблеми, нещастия, сълзи, ако щеш. Ти ставаш центъра на Вселената, ти си силния, можещия, вярващия... истинския. Невероятно, но факт. Музиката те прави по-добър човек дори.

Щом си тъжен, щастлив, притеснен, отчаян, влюбен, тя е тази, която е с теб. Във всички мигове - навсякъде и винаги. Непрестанно. Следва те като невидим ореол. Музиката не е в главата ти, а в сърцето.

Опитваш да я спреш, но не успяваш... Отново и отново онази позната мелодия те преследва. Където и да отидеш... 

А сега? Представи си света без нея. Какво изпитваш? Може би... празнота. Ще пожелаеш ли отново се върне?... Най-вероятно - „Да".

Не защото толкова ти харесва, ти не можеш да живееш без нея. Тя е твоето „бягство" от реалността. Твоят пристан и утеха. Твоето вътрешно „Аз", изразено толкова просто чрез няколко ноти. Изглежда толкова лесно, а е толкова трудно. Непостижимо за някои и дарба за други. Благословия да създават щастие... за хората. Онези обикновените, с простичките желания и мечти, за които не е важен начина, а резултата. За тези, които не се интересуват колко е станал известен, създателя й, а какво ще им донесе като усещане музиката му. Как искам и аз някога да даря на някого толкова много щастие събрано в няколко минутки - вълшебно изживяване. Душевен триумф на красотата... безценно - несъизмеримо с нищо материално.

Въпреки всичко, продължавам да търся обяснение на този феномен. Искам да открия тайната на щастието. Ще я открия, не сама, не със знания, не с философия, а чрез музиката... тази вълшебница, даряваща ни толкова наслада...

Бягство от скуката... бягство от трудностите... от реалността... бягство от самия себе си, дори...  Само ти... и ТЯ - слети в едно - Блаженство!