Ние, жените, обичаме да казваме, че всички мъже са еднакви. Реално погледнато това е невъзможно, но не съвсем. Всяка жена има прототип, който винаги преследва - мъж, който е променил живота й коренно, който е преобърнал светогледа й, сменил честотата на радиото. Това е мъжът, който е оставил най–дълбока следа в нежната душа на женския пол. След раздялата си с този мъж, жената започва да търси това, което е имала с този мъж, в следващия. Така се озоваваме в един омагьосан кръг, от който трудно можем да се измъкнем.
Да следваш един мъжки прототип е като да четенето на  книги. Всеки човек има своя любим жанр – книгите, които винаги успяват да разпалят огъня в него, да предизвикат надигането на хиляди емоции. Ние четем различни книги, написани от различни автори, но жанрът е един и същ, което означава, че и сюжетите се препокриват, краят  винаги ни е познат, чувствата, които изпитваме са доста сходни.
Е, с мъжете е по същия начин – обвивката е винаги различна, но има нещо в нея, което ни напомня на предходната, протичането на връзката е различно, но пак се препокрива с предишната и естествено краят, големият край, ни е до болка познат. Тогава жените обичат да казват: „Всички мъже са еднакви. Винаги попадам на неподходящия.”
Това не е никаква случайност. За нещата, които се случват, сме отговорни само ние. Не съдбата ни е изпратила поредното момче, което ни разочарова, а ние сами сме си го избрали. Надяваме се, че с новото момче, ще успеем да поправим  грешките, които сме допуснали с онзи, най–горещия, най–разтърсващия, но уви, нещата пак се повтарят.
Грешката ни е там, че ни е страх да сменим жанра на книгата, защото може би няма да ни хареса.Книгата ще ни бъде скучна и ще я зарежем по средата. Истината е, че точно непознатите неща са най–хубави, запознават ни с нови светове, достигаме нови граници, пробуждаме кътчета в душата си, които не сме и подозирали, че съществуват.
Когато спрем да търсим един и същ тип мъже, ще се уверим, че мъжете не са еднакви, да, те са толкова различни – като черното и бялото, а ние винаги се опитваме да сме някъде там, в нюансите на сивото.
Духовно най–богати и най–съзрели са тези, които успяват да преминават отвъд своите граници, откъсвайки се успешно от омагьосаните кръгове на живота. Е, ти искаш ли да си от тях или ще ти бъде по–лесно да вярваш, че светът има само една посока ? Често щастието е скрито точно на онова място, на което ни е страх да отидем, защото така сме устроени – да се страхуваме от непознатото. Въпросът обаче е, достатъчно смел ли си, за да поемеш съдбата в свои ръце.
Трябва да осъзнаем, че сюжета на любимата ни книга няма да се промени, въпреки че се преработва от различни издателства. Корицата ще е различна, шрифтът също, но краят и чувствата, които ще изпитаме, четейки я, ще бъдат еднакви всеки път.