Светът като уравновесено цяло е възможен чрез двете половини: Мъжът и Жената. Те непрекъснато се търсят, респективно Мъжът търси своята половинка и Жената търси същото. Най-важното е да не се разминат, да се намерят в морето от лица, в света от хора. И най-хубавото е, когато това се случи навреме. Твърде пожелателно и толкова трудно осъществимо. Целунатите от Бога се срещат на точното място и в точното време. Обикновено човек е призван дълго да търси, да сравнява, да копнее... докато дойде Тя (истинската) или Той (истинският).

   Безспорно жената "разпознава" първа и то най-вече със сърцето си. Жената сякаш още с раждането си носи в сърцето си един образ, един мъж, който е истинският или единственият. Въпрос на шанс от страна на съдбата е тя да го срещне в подходящия момент. Тя първа го "разпознава", дори и на подсъзнателно ниво. И сякаш като в огледален образ желаният мъж се оглежда в нея. Жената може и да не подозира всичко това. Но тя неволно го зове, непреднамерено го привлича. И той - истинският мъж, в случая "нейният" мъж, също я разпознава. Мъжът я избира, без дори да подозира, че тя вече го е избрала. Всъщност тя се влюбва в неговото влюбване. Намира онзи мъж, който може слънцето да ù свали и в очите да я поздрави. Онзи мъж, който може да не е първият, но да е последният. Тогава и двамата ще бъдат сигурни, че тя е последната, че той е последният, че няма връщане назад - това е любовта завинаги.

   Намерена е половината, уравновесява се светът. Времето в това отношение  е без значение. Това случване може да бъде в годините на младостта, но не е изключено и в годините на зрелостта.

   Случило се е чудото - разпознаването в огромния свят с неговите неумолими закони. Раждат се харесването, копнежът, любовта, увереността, че това е човекът, единственият.

   И колкото да е странно и непонятно, мъжът е този, който избира жената, която вече го е избрала.

   Съдбата се е погрижила за това...