На една любов

Ти си различен... Не знам какво те отличава от другите мъже, но ти не си като тях. Твоята любов ме влудява. Твоята нежност ме изгаря. Прегръдката ти ме кара треперя. Но човек трепери от студ или от страх, нали? А твоите целувки са така горещи... Значи, остава страхът. Да, може би. Страх ме е от това, че най-вероятно те виждам за последен път. Страх ме е от мисълта какъв ли би бил животът ми без теб. Как бих издържала да не те виждам, да не усещам аромата ти, да не ми се усмихнеш, да не ме прегърнеш? Как бих те заменила с друг? Кой друг би ме прегърнал както ти?
Ти си различен... Преобърна света ми. Сякаш ме омагьоса. Не мога да се позная. Превърна живота ми в пълен хаос. Изгубих се между истини и лъжи, между реалност и илюзии, между разум и чувства.
Ти си различен... В теб има нещо. Нещо, което ме кара да те искам до полуда. Кажи ми, какво е то?! Помогни ми да подредя живота си, без да обърквам нищо повече.
Ти си различен... Кажи ми, как да позволя на някой друг да ме прегърне? След като съм била с теб. Как да позволя на някой друг да ме обича? Как да обичам някой друг? Нали така бих мислила, че предавам себе си?! Защото, искам или не, ти си вътре в мен.
Омръзна ми да си задавам въпроси. Защо се получи така? Къде сгреших? Къде се държах като глупаво малко дете? Защо те обикнах?
Ти си различен... Но не разбираш ли, когато съм с теб, се чувствам така, сякаш водя война със себе си? От една страна изгарям в желанието да те имам. От друга страна се чувствам като най-подлия човек на земята.
Ето, отново подреждам в себе си думите, с които ще ти кажа сбогом. Въпреки че знам, че когато ме прегърнеш, забравям всичко намислено предварително. Но няма да отстъпя и ще си тръгна. А след това... Какъв ли ще е животът ми след теб? И подлудявам. Защото знам, че няма да видя усмивката ти, няма да ме докоснеш.
Любов... Не я искам повече. Не я искам, когато така си играе с мен. Когато ме кара да се привържам към човек, в живота, на когото отдавна няма място за мен. Тази любов... Може би трябва да я загубя. Да, доста болезнено животът ми показва, че не мога да притежавам всичко, което искам. И трябва да се науча да губя. Жесток урок.
Хайде, нека тази любов си тръгне. Няма да заплача. Няма да се моля да се върнеш и да ме прегърнеш. Няма да проклинам живота. Няма да виня никого - нито теб, нито себе си. Нека си мислиш, че не ме боли, че всичко за мен е било една игра. Нека поне за миг бъда силна. Поне, докато си тръгнеш. А след това все някак си ще се оправя. Нали светът не свършвал с теб?  Нали и след теб би трябвало да има нови изгреви и нови залези.
Хайде, щом аз не мога, ти сложи край! Погледни ме и кажи - какво има в теб? Докъде се простират лъжите ти? Бъди честен поне за миг! Знам, че ще ме заболи, независимо то това, което ще чуя. Но и сега боли. Ужасно боли. Но нека ми е за урок. От днес нататък да внимавам кой спира дъха ми, кой пленява сърцето ми...
Сбогом, Любов! Върви си! Иди и залъгвай друг с твоите миражи! Остави ме на мира! Искам да остана сама! Не те искам! Щом ти ми отне онова, което сама ме накара силно да обичам... Мразя те, Любов... Мразя изгревите и залезите, мразя дори себе си.
Но аз няма да заплача.