17.07.2004 г., 15:47 ч.

На Христо Гатев - Бозата 

  Есета
2926 0 2
3 мин за четене

На Христо Гатев - Бозата

 

Ставам... Прекрасна юнска утрин. Отивам да пия кафе в нашето кафене на ъгъла. Там изваждам 30 ст. и поръчвам чаша дълго ароматно кафе. Паля цигара и се чувствам доволен. Разлаффаме с кафеджийката Люси – жена на възраст, любопитна, пътувала много из света /миналия месец – две пътувания до Турция, едно до Истанбул, две – Мармарис/. Тя преглежда 24часа, а аз....аз се сещам внезапно за Бозата. Незнам защо. Преди като палех свещ за него се чудех  за здраве ли е или за опрощение на греховете. Нека да е било за опрощение. Той имаше грехове. Но при живите или долу- при умрелите да я забода? ... Така беше на Гергьовден, когато бях в църквата „Св. Георги Победоносец” на Патриарха. Сложих го при умрелите.

            Така и не разбрах със сигурност дали наистина е умрял. Носеха се слухове и от различни хора чувах отговора или че „не знаят” или че е „умрял”. Вероятно се е споминал.

            „Боза, къде ли си?”. Мисля си колко ли ще е хубаво да хвана стопа като него и пътувам на някъде.

                                                                       * * *

            Готвя се за един конкурс „Кой познава най-добре унгарската история и култура?”, като голямата награда е шест годишно обучение в който си избере победителят унгарски университет. Отговарям на изискванията – „да сте последна година в средно училище и първа в университет и не повече от 23 годишна възраст”. Тази есен чак правя 22 и уча в Богословския. Вече изгубих студентските си права, но успях да се запиша. Много ми се ще да спечеля и да отида да уча в Унгария. Не че ми се учи в тази страна и държа на дипломата от там. Нивото надали е по-добро от тукашното. Нито дипломата ще ми осигури по-сигурна работа. Но искам да видя, а още повече и да живея в Будапеща. Бозата ми е говорил за Унгария и нейната столица. Пребивавал е известно време тем. Има и снимки. Те са при мен.

            Боза, където и да си, ще ми се да хвана пътя до маджарите и да отнеса спомена за теб. Ще видия този красив град. Ще фотографирам с „Fuji”- то, което ми подари. Ще бъде моята ваканция там в красивата Будапеща. Може да напиша и някой пътепис. Хубаво ще е ...

            А сега е време да поуча..

            А на теб Боза – Rest in peace, поне докато не спечеля и не хванем пътя...

 

 

                                             14.06.2004г

 

 

© Александър Тоцев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • До админа и другите не разбрали - това откровение, бе едно прощаване с личност, която си отиде от този свят на средна възраст (като някои други важни за мен познати). Може би съм искал да оставя помен за него, а някои от пожеланията ми към отпътувалата си от този свят личност, явно само той ще разбере, ако можеше да прочете... Ако някой срещне тук името му и го е познавал - ще разбере за какъв свободен дух ставаше дума.
    П.П. "Пънку нема зайде" ("Punks not dead"!
  • Нищо не разбрах.
Предложения
: ??:??