На Ш….

            Здравей, моя безкрайност! Не знам как да се обърна към Теб, освен с думата „безкрайност”, както и да го направя, ще е умаляващо. В следващите редове ще се опитам да ти докажа, че не само съм онзи, който те обича най-много, а че няма друг, който да те обича повече от мен…

            Вярваш ли в „любов от пръв поглед”? Аз не вярвах(минало отдавна свършено време), но ти(без да го разбереш, без да искаш) ме накара „насила” да повярвам лудо в това! Това беше най-случайната случайност* в живота ми…Един ден, не знам защо, но те погледнах в очите и… „умрях”, без да искам…и попаднах в един съвсем нов свят, в чийто център си ти. В този момент твоят поглед влезе през очите ми и се насочи към сърцето ми. Не знам как, защо и по какъв път мина, но твоят поглед достигна до „десятката” на моето сърце и мигновено запечата там с големи главни букви Ш _ _ _.

            Не мога да разбера защо твоят поглед ме привлича така, както Земята привлича Луната и защо моят поглед те отблъсква така, както се отблъскват два едноименни полюса… Не мога да разбера как и защо твоят поглед ускорява моето сърцебиене с коефициента, който е правопропорционален на продължителността на действието(засичане на погледите ни, което, за съжаление, напоследък никак не се случва), измерено в стотни и обратнопропорционално на разстоянието между нас, измерено в метри, т.е. a=t/S. Напоследък разбрах, че Ти за мен си такова нещо, което нещо, каквото е зарядното за един GSM…Ако не те видя дълго време , тогава аз се чувствам изтощен от късите съединения, изчезва ми обхвата и не чувам нищо… А когато случайно те видя, клавиатурата ми се заключва, дисплеят ми става червен и по него всеки може да разбере, че получавам голямо количество енергия със скоростта на светлината…

            Не мога да разбера и това защо се криех кой съм, но и не виждам смисъл в това да знаеш, че всичко това в написано от мен…но…

            А факта, че си разпитвала приятел(к)ите си от кого е написано онова математическо любовно писмо, според мен, няма смисъл защото е еквивалентно на това да търсиш нерационални корени, за да решиш едно рационално уравнение, след като знаеш, че коренът няма да ти върши работа, т.е. не е решение на уравнението… Пък и това да ти пиша такива любовни писма, едва ли не, е случайно самоубийство, защото моята любов към Теб расте към безкрайност със скорост, недостигната от светлината.

            Колко ли пъти се опитвах да изтрия файла с име „SH???.exe”, който се намира там, където не трябва – в папката “C:/windows/system32/” на моята операционна система – Windows XP Sh… Edition. Пробвах какви ли не начини и помощни програми(които разпространиха този файл из целия ми твърд диск с неизвестни за мен имена и разширения) и хакерски трикове, но…съобщението, което изкача всеки път е едно и също: „Access denied!!! Cannot delete the file!!! It is being used and protected by your heart! Please, DON’T try again, otherwise your heart can be damaged and can stop responding!!!”

* - една моя измислица, в която вярвам безкрайно

„съдбата определя случайностите, а случайностите определят съдбата.”