Надеждата...

3.08.2005 г., 16:05 ч.

Есета

14145 0 2

Единственото нещо, в което винаги непоколебимо и искрено съм вярвала, е надеждата. Когато градиш основите на своя жовот, именно надеждата е тази, която те крепи през цялото време. Когато се изправиш пред отчаянието и страданието, тя е твоето спасение. Когато болката и чувството на безсилие те завладеят напълно, надеждата е начинът да продължиш напред. Никога не губи надежда, защото радостта и упованието, които тя носи, ще умрат заедно с угасналата вяра. Неизменно я следвай навсякъде, защото надеждата е правилният път и светлият избор. Тя побеждава всички съмнения. Надеждата е вечна и безкрайна. Тя е пламъкът в живота, тя е пламък в сърцата. Надеждата е мечта.
А ти мечтаеш ли?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Nedaaa (Ала бала)

2005-07-05T16:32:42+03:00

Точно така!!!Кратко, ясно, стегнато...Събира в малкото си редове, това, което се е изписало в десетки страници за надеждата у Човека.
Dimi (Дими Фильова)

2005-06-28T17:39:56+03:00

Да, и мисля, че и ти мечтаеш красиво. Какво ни е нужно, за да полетим, т.е. да се хванем за надеждата? Мъничко вяра, че ще стане. Някой беше казал - вяра колкото синапово зрънце.
Есето ти е чудесно, Вилия!