Той винаги е в наличност.
Рядко го търсят, защото не може да върши почти никаква работа, но въпреки това знаят, че е налице. Той съществува. Потрябва ли, ще възникне. И затова го търпят – като сечиво, което ако е ненужно, поне не пречи и не създава главоболия. Това също е достойнство: най-вече на лишените от дух предмети и на придобилите човешка предметност души.
По тази причина никой не обръща внимание на високата му заплата; повечето му колеги дори предполагат, че осъществява бездействито си даром, защото не върши нищо. Видът му обаче е така безобиден, че и ако му даваха някой лев за безделието (така се съгласяваха всички!) – нека, все пак и той е част от интериора на битието, и той е човек по своему и щом животът го е лишил от смисъл, нека го намери във ведомостта. Като добавяше парите за прослужено и за ненормирано работно време към възнаграждението си и грижливо включваше добавъка за дневна храна и за полуинвалидност, наличният човек всъщност пресметливо осъзнаваше, че никой или п ...