Нашата държавa
Винаги, когато чуя политици, държавници или други висши служители да наричат Родината ни, „тази държава“, потръпвам от негодувание. Да наречеш държавата в която си се родил и живееш, и към, която си поел определени задължения „тази“ е неприемливо. България не е “тази” или “онази”, тя е нашата държава.
С “тази” се обръщаме към държавата, на която гледаме отстрани, която си позволяваме да грабим, да рушим културните ѝ ценности, да сечем безразборно горите ѝ, да продаваме на безценица сътвореното от гражданите ѝ, за която не милеем.
Нашата държава е друго усещане. Тя е свързана с нас, обичаме я, носим отговорност за нея, работим за нейния напредък и сме част от нея.
Наскоро чух по телевизията една майка да защитава децата си, които живеят в чужбина казвайки, че те също са патриоти и обичат Родината си, но мразят държавата. Тежки думи, болезнени, но верни. Родината никой не може да ни отнеме, защото я носим в сърцата си, но някои си позволиха да ни отнемат държавата.
В спор ...