Във въздуха се носи усещане за свежест, предчуствие за вечна младост. А в тъмните ъгли на улицата на живота една смълчана душа плаче за несрещнатата си пролет. Възможно ли е да не я откриеш, да не я познаеш, когато дърветата пред прозореца ти цъфтят? Възможно е. Когато вътре в теб е зима, когато те мъчи носталгия по непреживяното. Цветята край теб са изпъстрени с ярки цветове. Но ти не ги забелязваш... Боли те от лъчите на слънцето, от радостта на другите. И те е страх да се надяваш, да вярваш...
Не срещаш пролетта. Тя минава по други улици, по скрити пътеки, непознати за теб и за неизменната ти меланхолия. Светът се събужда, а ти отдавна си буден и сякаш знаеш истината. Или част от нея. Или само си зърнал силуета й. Така и не можеш да се зарадваш...
Отминаваш любовта, както по улиците отминаваш светофарите, както потъпкваш чуждите сенки. Годините се нижат... Редуват се лято и зима... Щастието е някъде другаде - там, където теб те няма.
И отново е пролет. А животът крачи срещу теб по тротоара. Нима пак ще го отминеш? Нима и сега ще отвърнеш поглед и няма да забележиш тичащата срещу теб любов? Имаш важна среща. Не закъснявай!
© Сани Всички права запазени