Не Просто СЪН
Хаха, дневниче... както и да е… или пък може би просто търся приятеля, който така и не открих!? Не зная…
Колко нелепо звучи, и все пак… Не мога да започна, просто не знам как, защото само той ми е в главата. Той? – Да, той, принцът от съня ми… Жабок ли беше, принц ли беше… знам само, че беше красиво. Чудя се защо? За какво служат тези сънища? Знам причината за идването на принца, но защо?
Ще ти разкажа, хартиен приятелю, предпочитам така да те наричам, или по-скоро виртуален лист хартия, защото дори и ти не си истински.
Беше един топъл Февруари, знаех го аз принца… Само два пъти в живота ми беше се мяркал пред мен, но явно пак е достатъчно, за да срине психиката ми!? Искаше да се запознае с мен, но не беше сигурен, поне на мен така ми изглеждаше. Изпрати приятелка да ме извика. Не отидох. Защо? Не зная, а може би просто не искам да си спомня отново момента, защото все пак помня защо. И свърши разказът за момента… Леле, колко интересно! А май стана пре-голяма нотката ирони ...