Най-напред - Честит празник на всички именници!

Може би не точно днес е времето за публикуване на есе с подобно заглавие, но нека нетипичния начин на празнуване ни напомня че сме в необикновена обстановка, в състояние на битка с невидим враг от която сме длъжни да излезем с победа, победа чиито символ е патронът на този празник. И в тази битка няма място за малодушие, злоба и подмолни действия между нас.

Този материал започвам да пиша вече за осми или девети път и тъй като все не успявам да го завърша наведнаж, след един-два дни забавяне неговата актуалност отива на кино. Развитието на пандемията CoViD-19 (С-19) е твърде динамично и всеки нов ден е свързан с нови събития, които променят битието, съзнанието и щенията на хората.
Така или иначе от началото на май се заговори за „разхлабване” на рестрикциите за „освобождаване” на бизнеса, за „край на извънредното положение ” респ. на  „тоталитарното управление” и почти край на пандемията. Аз не съм такъв оптимист. Грипната пандемия H1N1 от 2010-11 год. продължи две години и взе над 300 хил. жертви. Този вирус по общо признание е „по-корав” от грипния. Дори да се създадат ваксини срещу него ще мине доста време докато същите окажат практическо действие върху хода на пандемията. Щем-нещем ще трябва да живеем с него още дълго време.
Не искам да коментирам медицинската страна на въпроса. Прекалено много информация ни заля, прекалено много мнения от специалисти и „специалисти”, често противоречащи си едно на друго, някои съвсем нелепи, някои съвсем користни, някои искрени, но утопични, някои – имащи единствено за цел петминутната слава пред камерите. Ще се опитам да коментирам само човешките отношения в екстремните условия на пандемията, защото в трудните времена и ситуации проличава много ясно кой-кой е, кой-колко струва и каква оценка дава обществото за действията или бездействието на своите лидери.

Да започнем от начало. Тази пандемия започна като обичаен сезонен китайски грип и всички мислеха че последствията няма да са много по-различни. Китайците отричаха до последно да има епидемичен взрив, но като усетиха дебелия край го решиха типично тоталитарно – затвориха градове и области, мобилизираха огромния си военен и медицински ресурс и ограничиха щетите. Оказа се че лечението на пневмониите, причинени от вируса е продължително и трудно. СЗО не взе насериозно заплахата и не препоръча по-крути мерки за прекъсване на потоците от пътници към Европа и Америка, както и за карантинирането на пристигащите. В Европа и Америка животът си течеше безгрижно, народът се кефеше по стадиони и ски-писти, купони и концерти докато стана страшно. Тъй като Европа не погледна с необходимата сериозност задаващата се пандемия, във втората половина на март и началото на април заразените в Италия, Испания, Франция, Германия, Бенелюкс станаха десетки хиляди с по няколко хиляди смъртни случаи дневно. Щатите и Русия се правеха на умрели лисици, но пандемията се разрази със страшна сила и при тях. UK и Швеция заложиха на масовия имунитет и резултатите към настоящия момент са катастрофални за UK, а за Швеция – почти плачевни. (вж. https://www.worldometers.info/coronavirus/) Останалите взеха драконовски мерки за ограничаване на контактността и движението на хората но беше твърде късно – огнищата от заразени станаха цели ареали и нещата, освен може би в Германия, излязоха извън контрол. Многомилиардните здравни системи се пропукваха като кирпичени къщи от недостиг на легла, аспиратори, защитни средства и медикаменти. Комисията на ЕС повече гледаше мача отблизо отколкото да предложи реална помощ. Всяка държава се спасяваше поединично, както смогваше сама. И тъй като повечето производства бяха дислоцирани в Китай… разчитахме пак на китайците за маски, облекла, антибиотици, респиратори и пр.и пр.
В края на април ураганът С-19 отслабна до обикновена буря с по двадесетина хиляди заразени дневно и по около хиляда умрели. Европа се сети че ако продължава дълго с ограниченията блокираната и икономика ще я превърне в китайски доминион. Пред задаващия се срив правителствата решиха че е по-добре който му е писано да умре да си умре с или без корона-вирус, и е крайно необходимо да се поотхлабят мерките и да спасят каквото е останало от стопанската дейност.

ЕБР обеща трилиони евро помощи, само че… обещаването е нещо съвсем различно от даването. Освен реципиенти банките търсят и гаранти, а такива мераклии няма много. Три от четирите основни икономики в ЕС с БВП (EURO) – Испания -1318 млрд., Италия – 1920 млрд. и Франция – 2550 млрд.са затънали в борчове: Испания – 97.1% , Италия –  132.2%  и Франция – 98.4% от БВП. Но едва ли държави като Нидерландия с 840 млрд БВП, Швеция – 511 млрд и Белгия – 498 млрд ще хукнат да дават „грандове” (както казва Б.Б.) на държави с 3-4 пъти по-мощни икономики от техните. Германия със своите 3630 млрд БВП се ослушва, но едва ли на практика ще се бръкне да даде нещо повече от задължителната вноска (1.2% от БВП) в бюджета на ЕС. Колаборацията засега е твърде „суспектна”, както казва генералът, но най-добре да не навлизаме в тази тема.

Дали защото „Господ е българин!”, дали заради съвпадението по време с грипната вълна, дали защото се намериха премерени и отговорни доктори които овреме светнаха властта за приближаващото чудо, в България се взеха навременни мерки за пресичане на заразата. Вярно е че в началото тези мерки бяха хаотични и можеха да бъдат много по-добри но… ние не сме китайци! (Ако се сещате доста китайци се прибраха от несъстоялата се китайска Нова година, но те се самоорганизираха, карантинираха и… да сте чували за болен от корона-вирус китаец в България?!)
Новосъздаденият щаб наложи някои ограничения – затваряне на зимни курорти, хотели, кръчми, театри, стадиони, училища, детски градини и други места за масово струпване на хора. (Защо веднага не наложи носенето на маски в затворените пространства на магазини, транспорт и работни помещения можем само да гадаем, може би и СЗО има дял в общия хаос тъй като дълго време не препоръчваше това.)

И тъй като няма как и вълкът да е сит и агнето цяло „бизнесът” изрева на умряло че ще изкара „хиляди” безработни на улицата. Всъщност ограничението засегна само хотели, кръчми и отчасти молове. Кризата в бизнеса нямаше как да не засегне и някои малки фирми в сферата на услугите и търговията, всъщност карантината само задълбочи стагнацията в потреблението. Много промишлени предприятия спряха работа поради липса на поръчки и материали от западните им партньори. Правителството реагира с мярката 60:40 която в първоначалния вид си беше направо въдица с гола кукичка, но след преговори се коригира до нещо, което има някаква стойност. Но… както вече писах – има ли грантове първи ще се наредят пак пеликаните с дълбоките и ненаситни гуши – „Есте пропъртис” (Домусчиеви), ”Академика Сий Палас”;”Съни Палас”(Велчеви), „Албена”(Радосвет Радев) „Варна-палас” (Д.Павлова), „Банкя-палас”(Т.Батков), „Камена”-Велинград (Н.Вълканов), турските „Шише-джам” и „Атес”, „Макдоналдс” и т.н. – с все закъсали и бедни чорбаджии които „едвам свързват двата края”. Всъщност тази мярка трябваше да се насочи единствено към стратегически и трудновъзобновяеми бизнеси от производството и услугите, с потенциал за по-нататъшно съществуване и развитие. Хотели и кръчми – дал Господ, нито беше сезон, нито имаха незаменим персонал, нито си плащат данъците в дължимия размер.

Сега кръчмарите искат 5% ДДС. Наглост до камбанарията! Ако имат както много от тях декларират 50% материални разходи, чрез тях се спада поне половината от дължимото крайно 20% ДДС. И при 5%... Алоу…! Да не говорим че горките са „винаги на загуба”, да се чудиш защо изобщо работят!

Макар че дотук епидемията се развива с много нисък темп всички са недоволни. Вместо благодарности към щаба, че убеди правителството да вземе навременни мерки за ограничения, които позволиха да се дооборудват болниците с техника и предпазни средства отвред се сипят псувни и простотии. Генералът всявал паника с данните си, явявал се с генералска униформа, говорел със загрижен тон, не искал да тества масово, налагал карантина на циганските квартали, ограничавал разходките из парковете и пр. и пр. Всъщност ограниченията в България са почти никакви, дори разходките по Цветница и Великден не бяха кой-знае какви проблеми. Но не! – Генералът е приятел на Бойко – значи бой по канчето! Искрено му съчувствам на този човек – вместо да си гледа работата и операциите –  тръгнал да оправя държавата на главанаците!

Всякакви имбецили започнаха да дават мнения, че щабът нищо не разбирал, че само „стадния” имунитет щял да ни спаси, че нарочно никой не търсел заболелите, че в този щаб всичките били кариеристи и оттук щели да стават – кой министър, кой президент, кой главен секретар на ООН! Дори учиндолския чалгаджия взе да прави сметки че при общо 50 заразени били обявени рестрикции, а защо сега при 50 на ден се канели да отпускат! Комунистите, да не останат по-назад в простотиите обвиниха директно генерала че плашел хората и командвал авторитарно. Демократските издънки дето никога няма да станат дървета (проф. Д.Вълчев) го обвиняват че им отнемал  свободата и не можели да разберат какво налагало тези мерки. (Ами професоре, като не можете да разберете идете да пасете крави или поне не го приказвайте – хората ще мислят че щом сте учени – разбирате някои неща).

Злобата и завистта са лоши съветници. В желанието си да докажат колко лошо се управлява държавата и епидемията започнаха да се публикуват всякакви фейкове и то в сайтове като „Фрог-нюз”, „Сега”, „Клуб Z”…За последните 50 дни прочетох нелепици и простотии от автори които искрено съм уважавал, но които очевидно не могат да се въздържат да не наругаят управляващите, дори когато това е напълно безмислено.  
 

Нямам намерение да ставам адвокат на властта, още по-малко на премиера. Но нека все-пак им отдадем заслуженото. При всичката си некомпетентност и корумпираност досега те определено се справиха. Друг е въпросът, че отсега нещата стават много по-сложни и ще изискват много по-голяма експертиза – и медицинска и икономическа и политическа. Защото много вероятно е отпускането и демотивацията на хора и медици да доведат до нови, много по-страшни епидемични вълни с непредсказуеми последствия. Съвсем сигурно е че ако икономиката ни продължи по същия олигархо-клептократичен коловоз в условията на пандемична стагнация или недай Боже рецесия в България няма да остане читав предприемач, специалист и дори работник! Ако не се вземат мерки за предотвратяване на демографската катастрофа и отчайващата средна  смъртност (15.43 на хиляда) съвсем скоро ще изчезнем като маите!

Ето защо не се гордея че съм Българин! В България има много умни и свестни хора, макар от ден на ден да оредяват. Омръзват им типичните наши ежби и поредственост с претенции за величие. Омръзва им наглостта и алчността на новоизлюпените чорбаджии, които се лепят като пиявици за държавната бозка. Омръзва им некадърността на „управляващата класа”, обграждаща се с услужливи „калинки” и обръчи от фирми на подставени лица. Омръзва им да бъдат примерни и порядъчни хора, защото примерните и порядъчните тук са на дъното на житейската пирамида!
Но най-отчайващото е че няма светлина в мрака, (не казвам „в тунела” защото тунелът предполага някаква посока), няма никаква що-годе разумна алтернатива на управляващи и начин на държавно управление. Заменете Борисов с Нинова, Карадайъ или който си искате позиционен или опозиционен лидер и си отговорете на въпроса: „Този по-добър ли е?!” След туй си отговорете и на въпроса: „Защо?”

Е?! Още ли сте горди че сте Българи?

Д.Г.