3 мин за четене
Отдавна от речника си изтрих частицата „не”. Започнах да гледам на нея като на преграда пред моя личен хоризонт, която преди години явно самата аз съм си поставяла, а когато няма прегради гледката към постиженията ни изглежда по-красива. Ограниченията и поставянето в клетка на нашата същност, стремежи, идеали и мечти е наша лична грешка, която рядко признаваме, а понякога просто не проумяваме, че я има. Лимитите сковават духа и тялото, правят ни пасивни, а истината е, че не са толкова трудни за преборване. Прекрасен е моментът, когато човек започне да се съмнява в лимитите си. Тогава сякаш се ражда за нов живот и оставя в миналото старото си „Аз”. Това е като докосване от съдбата. Внезапно получаваш прозрение и си казваш „Как не съм могъл да схвана това по-рано?!” Това е велик момент, преобръщаш плоскостта, на която си стоял до сега.
Думата „невъзможно” е натоварена с прекалено голям негативизъм според мен. Звучи сякаш е присъда. Какво означава да кажеш, че това или онова е невъзможно? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация