Дъхът ѝ секваше при всяко негово докосване, желанието ѝ се превръщаше в метежно копнение при всяка негова целувка, а шепотът му на нежни слова я караше да потъва още по-дълбоко в стихията на страстта...Страст, граничеща с лудост...да го има, да го усети, да почувства парещите нотки, диво разпалени от връхлитащите чувства. Тялото ѝ тръпнеше в очакване, гърлото ѝ пресъхваше и всеки опит да изрече нещо оставеше безуспешен. Само стонове на утоляващо удоволствие отекваха в разливащата се чувственост... Всичко около тях бе парещо – желанието, трепетът, копнежът – дори въздухът, който сякаш прогаряше тишината, оставяйки след себе си разпилени парченца стихийност. Светът пулсираше в техните сърца, мислите им бяха замъглени от напиращите чувства, а голите им тела хармонично творяха своята собствена и неповторима магия...
Тя и той... две безименни фигури, два тъмни силуета, които хвърляха отблясъци от своята страст върху накъсаните парчета реалност... две души, чиято копнежност се сливаше с диво ...