НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ЛИЧНОСТТА

       Всяка човешка общност, независимо дали е религиозна или политическа, винаги си създава норми на поведение, които пряко или косвено ограничават отделния човек и то винаги в името на неговото спасение.

       Откакто свят светува личността бива постоянно "спасявана" от пълководци, политици и институции от всякакъв род и калибър. Въвличана във войни, из­пращана на клади и хвърляна в затвори, същата тази личност не всякога успява да осмисли чувствата и действията си сред честите трусове разтърсващи нейната съдба. Институциите, независимо от това как формулират своите системи и доктрини, не са в състояние да достигнат до отделния индивид, да се докоснат до дълбоките пластове на неговата мисловност, да проникнат до дълбините на душата му или да доловят неговите стремежи.

       Обикновеният човек живее разпънат на кръст между собствените си копнежи и институциите, налагащи му някакви цялостни идеи за не­щата, по същество уж хармо­нични, ала с постоянно отдалечаващи се точки на доказуемост. Привикнала да оценява света чрез една произволна, винаги идваща отвън мя­ра, отделната личност често мисли доста несправедливо, а в решителни и трагични мо­менти е готова дори да действува жестоко. В края на двадесетия век по улиците на Сараево снайперисти стре­лят по деца и това е достатъчен и ярък пример доколко институциите са в състоя­ние да изкривят пътеките на индивидуалната психика.

       Ценностите, предлагани от институциите, непрекъснато променят своите прицелни и упътващи точки, постоянно се стараят пророчески да "хващат" бъдещето, а всъщ­ност убиват настоящето на отделната съдба. Ако лич­ността не изгражда и не противопоставя в един или друг смисъл своите собствени ценности, ако не е създател и  утвърдител на собственото си битие, то нейният разум би се превърнал в канава, вър­ху която различните институции постоянно ще нашиват с различни нишки и мотиви цялото ù поведение и живот.

       Само личността, превърнала сама себе си в институция, не вярва, че човешките маси могат да бъдат спасявани или възпитавани, тя е сигурна са­мо в едно - че в тях не трябва да се стреля. Такива хора притежават свои духовни сетива за света и нещата и никаква институция не е в състояние да промени порядъка в личната им ценностна сис­тема. Те не обичат духовата музика и не маршируват под ритъма на ничий обществен или политически оркестър. Имат свой път, свой ритъм, посока и звук, своя вътрешна нравствена повеля и никой не може да ги доведе против волята им до състояние, противоречащо на тяхната съвест. Поради тази причина не приемат обществените или щатни богове, просто защо­то си имат свой вътрешни такива.

       Библейското "ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Е В НАС" би могло  да се превърне в най-могъщия морален коректив, ако всеки  обърне поглед към ДУХОВНИЯ СИ КОСМОС. Може би там ще открие всички пътища, които  могат да го направят ЧОВЕК.

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ